“Спечелихме я шест пъти”. Или как, за да стигнем до рая, трябваше да преминем през ада

Ливърпул е новият шампион на Европа

Ливърпул е новият крал на Европа! “Червените” победиха Тотнъм с 2:0 в Мадрид и спечелиха своята шеста купа от Шампионската лига. В герои на вечерта се превърнаха Мохамед Салах и Дивок Ориги.

След като емоциите утихнаха, е време да споделя някои мои впечатления от финалния двубой, а и не само.

За феновете на Ливърпул този трофей донесе невероятно много радост и емоции. Само ние обаче, които подкрепяме най-великия отбор в света, знаем през какво преминахме, преди да видим рая. Отборът загуби четири последователни финала и завърши два пъти на второ място в първенството на Англия.

След толкова много горчилка бе нормално да има притеснение и преди петия финал за последните седем сезона. Този път обаче нещата не стояха по същия начин. Победата над Барселона превърна и последния съмняващ се във вярващ. В съботната вечер всички до един вярваха и знаеха, че този път купата ще бъде в Ливърпул. А заслугата за това е само на един човек – Юрген Клоп, който в едно от първите си интервюта като мениджър на отбора заяви следното: “Трябва да се превърнем от съмняващи се във вярващи”. И именно вярата донесе трофея в Ливърпул. Клоп и привържениците на “Анфийлд” вярваха, въпреки че изоставаха с 0:3 от Барселона на Меси. Барселона бе поставена под напрежение още по време на загрявката преди реванша на “Анфийлд” и се огъна.

Тотнъм също показа вяра и подобно на Ливърпул направи запомнящ се обрат на полуфинала им срещу легендарния Аякс. Момчетата на Почетино заслужават поздравления, защото бяха достоен съперник на “машината” на Клоп на финала. Особено в края на двубоя те показаха, че не случайно са достигнали до финалния двубой и спечелиха моите адмирации. Феновете им също бяха зад отбора си и бяха многобройни.

Опитът, който момчетата на хер Клоп натрупаха през миналогодишния загубен от Реал Мадрид финал обаче си каза своето. Всеки един играч знаеше какво трябва да направи, за да излезе победител от срещата. Не случайно официалния сайт на клуба нарече този отбор “психологическите чудовища на Юрген Клоп”. През миналата година тимът залагаше главно на бясната преса, на бързата игра и контраатакуването. Сега нещата са различни. Сега отборът играе далеч по-внимателно и най-важното – има план, който да бъде следван. Израстването в това отношение е огромно и това е основната причина за спечелването на КЕШ и достигането на 97 точки в първенството – трети най-добър точков актив в историята на английското първенство.

Самият двубой няма да се запомни с красива игра. Но това си има своите причини – убийствената влажност и прекалено дългата пауза от последния двубой на двата отбора до този за трофея. Ливърпул и Тотнъм изиграха последните си срещи за първенство на 12 май, а финалът бе изтеглен чак на 01 юни. Въпреки че Клоп заведе своите момчета на лагер в Марбея, където да изиграят контрола с Б отбора на Бенфика пред затворени врата, си личеше, че отборът е загубил ритъм. Умората също не трябва да бъде забравяна – Ливърпул изигра своя мач номер 53 на финала. При Тотнъм нещата стоят по подобен начин. Но, както вече казах – основната причина за успеха на Ливърпул бе опитът и спокойствието у играчите на отбора.

Алисон Бекер

Алисон Бекер

Сутринта на 01 юни разгърнах следващата страница от календара ми на Ливърпул. За всеки месец е отделена фотография на различен футболист от отбора. За месец юни това бе Алисон Бекер. Алисон, който веднага се превърна в любимец на феновете. Алисон, който доказа, че когато имаш добър вратар, всъщност имаш половин готов отбор. Бразилецът направи няколко невероятни спасявания, с които уби надеждите на Тотнъм за изравняване на резултата.

Жоел Матип заслужава похвала, не по-малка от тази за Алисон. И то не само за финала, а за цялостното си представяне през втората част на сезона. За мен това бе най-добрият ни играч в последните месеци от тази кампания. Именно Жоел подаде на Ориги за второто попадение във вратата на Тотнъм. Бранителят не показа и капчица егоизъм и предостави топката на по-добре пласирания си съотборник в наказателното поле на Тотнъм. Жоел намери своята най-добра форма и не е случайно, че феновете му посветиха знаме още преди финалната среща.

Каквото и да кажа за Дивок Ориги ще бъде малко. Новата “златна резерва” на Ливърпул отбеляза купища важни попадения през сезона. Повечето от тях все бяха в края на срещите и носеха огромно щастие на феновете. Дивок бе в немилост през първата част от сезона и почти не попадаше в сметките на Клоп. Мениджърът обаче винаги го хвалеше за усилията, които полага в тренировъчния процес и в определен момент реши да му даде шанс. Шанс, който белгиецът грабна и използва по най-добрия начин.

Мога да отлича и още от играчите. Мо Салах получи своя реванш, след като напусна контузен миналогодишния финал. Върджил ван Дайк отново бе “стена” и спря по брилянтен и типично за него хладнокръвен начин опасна атака на Сон от Тотнъм при 1:0. Боби Фирмино даде всичко от себе си, но след контузията бе видно, че не е готов да изиграе повече от 60 минути. Джордан Хендерсън отново бе навсякъде по терена. Играч, който е обвиняван, че не притежава техническите дадености на Кристиано и на Меси, но играч, който притежава повече футболно сърце от двамата взети заедно. Като истински капитан и лидер на отбора, той поведе тима си към триумфа и бетонира името си в историята на Ливърпул.

Истанбул винаги ще бъде на първо място в сърцето ми, когато говорим за Ливърпул. Но не мога да не кажа, че тази нощ се доближи до изживяванията от вече далечната 2005 г. Благодарение на моите приятели и на Футболен клуб Ливърпул успях отново да изпитам най-голямото щастие, което футболната игра може да ти донесе. Викахме с пълни гърла, потреперихме, вярвахме и накрая видяхме футболния рай. А тези спомени, това изживяване – никой няма да ни ги вземе. Те вече са запечатани завинаги в нашето съзнание.

На парада по случай спечелването на трофея присъстваха 750 000 души, много от тях дошли в град Ливърпул, за да зърнат своите любимци и “ушатата” купа.

Не мога да не отделя няколко реда и за Суарес, Коутиньо, Емре Джан и всички, които не вярваха в Ливърпул през годините и предпочетоха други клубове и фенове, с които да спечелят мечтаните трофеи и уважение. Няма да ги обвиня, те са свободни да преследват щастието си и да взимат решения за кариерите си по свое усмотрение. Но, по дяволите, гледайки кадрите от шампионския парад, се питам как е възможно да не видиш магията, която тези фенове създават, аурата, която този футболен клуб притежава. Как е възможно да предпочетеш трофеите пред тяхната обич? Нещо, което никога няма да разбера. Да, Ливърпул имаше затруднения през последните години, да, можеше да не спечели нищо и през този сезон, но тази обич – тя не може да бъде заменена от няколко купи, поне не и в моето съзнание.

И в този контекст много важни са днешните думи на помощник треньора на Клоп Пеп Линдерс, който заяви: “Завладяхме Европа, но няма да спрем дотук.” Думи, които ми напомнят, че в края на бурята има златно небе! Но за да го видиш, понякога трябва да преминеш през стихията.

Споделете/харесайте:

Оставете съобщение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *