Спагетени крака, Истанбул, Рим и още – осемте предишни финала за КЕШ на Ливърпул

Докато Ливърпул се подготвя за финала срещу Тотнъм в събота, ние си припомняме досегашните участия на отбора в борбата за трофея от турнира.

Отборът на Юрген Клоп се изправя срещу “шпорите” във финала на Шампионската лига на стадиона на Атлетико Мадрид “Уанда Метрополитано” с идеята, че победа ще ги направи легенди завинаги.

Победа би означавала шесто отличие за “червените” от турнира, което ще направи Ливърпул третия най-успешен отбор в надпреварата след Реал Мадрид (13 титли) и Милан (7).

Това ще бъде деветият финал в историята на клуба – ето как се развиха досегашните 8:

Киев, 2018: Реал Мадрид – Ливърпул 3:1
Последното участие на финал на “червените” ще се запомни със следните четири ключови момента: единоборството между Серхио Рамос и Мохамед Салах; лакътят на Рамос срещу Лорис Кариус; голът, който Кариус допусна за 0:1, вследствие на сътресението, което получи; невероятната задна ножица на Гарет Бейл.

Битката в Киев бе изпълнена със спорни моменти. Момчетата на Юрген Клоп, които бяха аутсайдери в този двубой, се бореха, но в крайна сметка загубиха след напускането на терена на тяхната звезда Салах и след неувереността на вратаря им.

Попадението на Бензема, което бе подарък от Кариус, бе преодоляно само четири минути по-късно, когато Садио Мане изравни. С това попадение Мане продължи серията си от отбелязани попадения във всеки етап от надпреварата за Ливърпул.

Но Бейл се появи на терена около 60-ата минута, за да даде нов аванс на испанците, само три минути по-късно. Уелсецът реализира след мощен удар със задна ножица за 2:1, а малко по-късно реализира и за 3:1 след нова грешка на Кариус.

Стартовата единайсеторка на Ливърпул: Кариус, Алекзандър-Арнолд, Ловрен, ван Дайк, Робъртсън, Хендерсън, Милнър, Вайналум, Салах, Мане, Фирмино

Репортаж: тук

Атина, 2007: Милан – Ливърпул 2:1
Две години след най-великата вечер в славната история на Ливърпул, дойде време за Милан да вземе своя реванш.

По ирония на съдбата Ливърпул игра по-силно, в сравнение с финала в Истанбул, но загуби срещата.

Прекият свободен удар, изпълнен от Андреа Пирло, бе отклонен от Филипо Инзаги, който по-късно реализира и за 2:0.

Дирк Каут съумя да се докаже като играч за големите мачове още веднъж, вкарвайки за 1:2 в продължението, но голът се оказа само почетен за Ливърпул.

Стартовата единайсеторка на Ливърпул: Рейна, Финан, Карагър, Агер, Рийзе, Пенант, Масчерано, Алонсо, Джерард, Зенден, Каут

Репортаж: тук

Истанбул, 2005: Ливърпул – Милан 3:3 (3:2 след дузпи)
Нощ, която всички ще помним вечно.

И до днес е трудно да се обясни как Ливърпул съумя да спечели трофея през 2005 г. срещу отбор на Милан, който изглеждаше пълен с играчи, които могат да бъдат включени в най-добрата единайсеторка на тима за всички времена.

Това, че Ливърпул успя да изравни, след като губеше с 0:3 на почивката, е повече от забележително. Стивън Джерард и компания записаха имената си със златни букви във фолклора на тима.

Йержи Дудек бе героят при дузпите. Полякът спаси последната такава, бита от Андрий Шевченко, с което даде началото на необуздана радост на стадион “Ататюрк”.

Невероятното спасяване на Дудек в продълженията срещу Шевченко сякаш даде началото на вярата, че Ливърпул ще вдигне трофея тази вечер.

Стартовата единайсеторка на Ливърпул: Дудек, Финан, Карагър, Хупия, Траоре, Луис Гарсия, Алонсо, Джерард, Рийзе, Кюъл, Барош

Репортаж: тук

Брюксел, 1985: Ювентус – Ливърпул 1:0
Мач, който ще се запомни с ужасните събития по трибуните на стадион “Хейзел”. Това бе тъмен ден за Ливърпул – както на терена, така и извън него.

Момчетата на Джо Фейгън търсеха втора поредна Купа на европейските шампиони, но накрая двубоят бе решен с гол от дузпа, реализирана от Мишел Платини след почивката.

39 привърженици на Ювентус загубиха живота си, а 600 други бяха ранени. В края на деня, футболът се оказа безсмислен.

Събитие, което обещаваше толкова много, приключи по най-тъжния възможен начин.

Стартовата единайсеторка на Ливърпул: Гробелар, Нийл, Лоуренсън, Хансън, Беглин, Никол, Уилън, Уарк, Уолш, Далглиш, Ръш

Репортаж: тук

Рим, 1984: Ливърпул – Рома 1:1 (4:2 след дузпи)

Този двубой ще бъде запомнен със “спагетените крака” на Брус Гробелар по време на дузпите.

Ливърпул отиде в Рим, за да се изправи срещу домакините от Рома, като залозите бяха против мърсисайдци.

Фил Нийл и Роберто Пруцо отбелязаха по едно попадение преди почивката, като накрая се наложи изпълнения на дузпи да излъчат новия шампион.

“Спагетените крака” на Гробелар разконцентрираха играчите на Рома, в резултат на което Бруно Конти и Фабрицио Грациани пропуснаха.

Решителната дузпа бе изпълнена от Алан Кенеди, който донесе четвърти трофей във витрината на Ливърпул.

Стартовата единайсеторка на Ливърпул: Гробелар, Нийл, Лоуренсън, Хансън, Кенеди, Джонстън, Лий, Сунес, Уилън, Далглиш, Ръш

Репортаж: тук

Париж, 1981: Ливърпул – Реал Мадрид 1:0
Двата гиганта се срещнаха на “Парк де Пренс”, като оспорваният двубой бе решен от неочакван герой.

Осем минути преди края на редовното време Кенеди успя да се намести в наказателното поле на мадридчани, стреля в близката за вратаря Агустин Родригес греда и отбеляза победното попадение.

Кенеди далеч не бе от най-популярните играчи, но този победен гол, както и успешно изпълнената дузпа срещу Рома, три години по-късно, го направиха легенда.

Играчите от сегашния състав, които не се радват на особено внимание, могат да вземат пример от легендарния лев бранител.

Стартовата единайсеторка на Ливърпул: Клемънс, Нийл, Томпсън, Хансън, А. Кенеди, Лий, МакДермът, Сунес, Р. Kенеди, Далглиш, Джонсън

Репортаж: тук

“Уембли”, 1978: Ливърпул – Брюж 1:0
Когато Кевин Киган напусна в посока Хамбургер през 1977 г. се усещаше нотка на отчаяние в Ливърпул.

Най-популярният играч на отбора бе заместен от Кени Далглиш, на плещите на когото бе поставено голямо напрежение.

Далглиш веднага започна да показва колко специален играч е, като именно той отбеляза победното попадение във финала с Брюж.

Красивият победен удар на Далглиш донесе разликата срещу белгийците на “Уембли”, а начинът по който той отпразнува гола си, остава легендарен (виж клипа по-долу).

Победата осигури втори пореден трофей за “червените” от турнира, а кариерата на Боб Пейсли като мениджър тепърва започваше да достига своя връх.

Стартовата единайсеторка на Ливърпул: Клемънс, Нийл, Томпсън, Хансън, Хюз, Кейс, МакДермът, Сунес, Кенеди, Далглиш, Феърклъф

Репортаж: тук

Рим, 1977: Ливърпул – Борусия Мьонхенгладбах 3:1
Двубоят през 1977 бе специален за Ливърпул, тъй като тимът търсеше своята първа купа от турнира.

За целта трябваше да бъде победен талантливият немски Борусия в Рим, където по подобие на 1984 г. и 2018 г. нощта бе щастлива за Ливърпул.

Тери МакДермът откри резултата, но Алан Симонсен изравни, преди да се случи спиращ дъха момент.

Ветеранът Томи Смит отбеляза с глава след изпълнение на ъглов удар, като това бе едва първото му попадение за сезона, в 27-ото му участие.

Дузпа, реализирана от Фил Нийл, пък реши двубоя. Наказателният удар бе свирен след нарушение срещу Кевин Киган, който играеше последния си двубой за “червените”.

Стартовата единайсеторка на Ливърпул: Клемънс, Нийл, Смит, Хюз, Джоунс, Калахън, Кейс, МакДермът, Кенеди, Хайуей, Кийган

Репортаж: тук

източник: This is Anfield

Споделете/харесайте:

Оставете съобщение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *