ЛИВЪРПУЛ Е НОВИЯТ ШАМПИОН НА АНГЛИЯ!

Ливърпул е новият шампион на Англия

Ливърпул е новият шампион на Англия!

Ливърпул е новият шампион на Англия! Момчетата на Юрген Клоп завоюваха титлата седем кръга преди края на сезона, преборвайки се с милиардната селекция на Манчестър Сити и не оставяйки грам съмнение кой бе най-добър през кампанията. В момента нашият отбор е шампион на Англия, шампион на Европа и световен шампион, всичко това благодарение на невероятната работа свършена от Юрген Клоп и неговия треньоески щаб, разбира се причисляваме към това число и ФСГ, начело с Джон Хенри, който счупи ново проклятие – този път 30-годишното на Ливърпул.

Началото

Обичам Ливърпул толкова много, като много малко са хората, които знаят през какво преминах през тези 19 години, откакто съм фен на отбора, в тази прословута Висша лига. Мога да заявя спокойно, че това бе най-чаканият трофей от мен като фен. Този трофей ми обягваше толкова дълго… Всички ние преминахме през толкова тежки моменти, през толкова много подигравки от рода на “Феновете на Ливърпул стават шампиони на Англия само на Плей Стейшън”, “Джон О’Шей и Уес Браун са печелил титлата, а Ливърпул – не”… Всякакви небивалици от посредствени хора.

Като малък дори предполагах, че първо ще видя любимия си отбор шампион на Англия и след това на Европа, но нещата се обърнаха. Първо имах щастието да видя два КЕШ-а, донесли ми невероятни емоции и спомени.

Любовта към Ливърпул се зароди някъде през 2001 г., когато отборът спечели требъл, някъде когато Дани Мърфи вкара поредниото си попадение на Олд Трафорд и някъде по време на полуфинала реванш с Барселона, когато дузпа на Гари МакАлистър ни изпрати на финала. Тогава все още бях малък и не знаех, че по това време Ливърпул е спечелил 4 КЕШ-а и 18 титли на Англия, това не бе най-важното за мен. Най-важно бе чувството, което изпитвах, когато гледах трибуната “Коп”. Сякаш припознавах себе си там, сякаш това беше моето място, с моите хора… Помня всички играчи от онзи отбор. Сандер Вестървелд, Маркус Бабел, Стефан Аншо, Сами Хупия, Джон Арне Рийзе, Дитмар Хаман, Стивън Джерард, Дани Мърфи, Ник Бармби, Джейми Реднап, Патрик Бергер, Владимир Шмицер, Майкъл Оуен, Роби Фаулър (моят любимец), Емил Хески и много други.

Ливърпул е новият шампион на АнглияОще през следващата година имахме шанс да покорим Висшата лига. Сезпн 2001-2002 бе много силен за нас. Жерар Улие бе направил силна сплав от международни звезди и момчета от школата на клуба. Отборът току-що бе спечелил требъл и имаше самочувствие, играеше добре и печелеше. За съжаление на края малко не ни достигна и загубихме титлата от Арсенал. В Шампионската лига излязохме и от двете групи, да, тогава имаше две групи, вместо осминафинал, както сега. Помня онези чудесни мачове с Рома, Дортмунд. Срещу Рома се нудждаехме от чиста победа, за да продължим. Победихме мисля с 2:0, Хески и Яри Литманен се разписаха, а двубоят се предаваше по БТВ. Срещу Дортмунд се разписа младото момче от школата Стивън Райт, на когото се възлагаха големи надежди, които за съжаление не оправда. На четвъртфинала с Леверкузен не ни достигна малко. След успех с 1:0 на “Анфийлд” загубихме с 2:4 на “Бай Арена”. Това бе първият път, когато се чувствах така сякаш са ми изтръгнали сърцето…

Следващата година бе първото голямо разочарование. Последва отпадане от Шампионската лига още в първата групова фаза, в първенството също не вървяхме доре. Улие обърка трансферите. Вместо да вземе Анелка, реши да подпише с Диуф. Взе още Диао, който така и не се пребори за място в отбора. Година след това се подсилихме само с Льо Талек, Синама-Понгол и Финан, може би тогава дойде и Кюъл, не мога да си спомня, но нещата не се получаваха… Улие напусна отбора след края на сезон 2003-2004.

Ерата Бенитес

Тогава дойде новата надежда. Рафа Бенитес застана начело на Ливърпул и всички смятахме, че ще донесе титлата, така както го направи с Валенсия на два пъти. Разбира се не всичко се получаваше. Майкъл Оуен, първият ми “червен” любимец си замина. Успяхме да привлечем само Шаби Алонсо, Луис Гарсия и Хосеми. Като цяло нямахме средствата да се борим с финансите на отбори като Юнайтед и Челси… Бенитес трябваше да се справя с трансферен бюджет от 20-25 милиона всяка година и то при положение, че се раздели с някого преди това. В шървенството завършихме пети, а в Шампионската лига дойде най-любимият ми ливърпулски момент – спечелването на трофея след онзи невероятен обрат срещу Милан.

Спомням си как на полувремето всички бяхме унили, не знаехме какво се случва, зсащо отборът губи с 3:0. Спомням си как свалих фланелката от гърба си. Не, не защото не исках да я нося повече, а просто защото забелязах в мачовете преди това, че не ни носи късмет. Това бе отчаян опит да помогна на отбора, колкото и нереалистично да звучи. След почивката и по време на дузпите всички знаем какво се случи.

Истината обаче бе, че за да спечелим Висшата лига ни трябват повее финансови срдства. Абрамович инвестираше като за последно в Челси, а Фъргюсън имаше силен отбор, плюс сериозна кесия, както винаги. Ние се примирявахме с втората или третата ни трансферни цели, просто защото нямахме парите да привлечем топ целта ни. Спомням си колко много Рафа искаше Давид Вия, Давид Силва, вместо това трябваше да привлече Алберт Риера, Андрий Воронин и Давид Н’Гог, просто защото пари за повече нямаше. Това бе причината Рафа да спечели само турнирни купи в Ливърпул.

Привличането на Торес бе голяма стъпка напред за нас, като Ливърпул отново бе голям боец и в Шампионската лига, стигайки финала отново през 2007. Там не успяхме да се отличим с победа, но спомените от мачовете преди това остават. Във Висшата лига обаче не бяхме дори близо до шампионите, с изключение на 2008/09, когато заслужавахме титлата. Спомням си през колко разочарования трябваше да премина, борейки се с Юнайтед, Фъргюсън и цялата им подкрепа от съдии и асоциация. Толкова много точки откраднаха благодарение на съдиите, нещо което днес дори не се помни от повечето хора.

“Не сме толкова големи, че да не участваме в битката за оцеляване в елита”

След това последва ново сгромолясване. Имахме готов отбор, подсилихме се и с най-добрия британски десен бек, в лицето на Глен Джонсън, но нищо не бе същото, както миналия сезон. Резултатите бяха лоши и в края на кампанията Дейвид Мурс реши да продаде отбора на американците Хикс и Джилет. А те, милите, бяха на път да ни пратят в администрация и изпадане от Висшата лига. Тогава феновете на клуба спасиха Ливърпул. Изпращаха писма до Джон Хенри, молейки го да купи отбора и да го спаси. Това бе най-тежкият период за мен като фен на Ливърпул. Това бяха дни, когато чувах как мениджърът на Ливърпул заявява, че нашият клуб не е толквоа голям, че да не участва в битката за оцеляване във Восшата лига…

Идването на ФСГ

Логично Хикс, Джилет и Ходжсън бяха бързо изритани и на тяхно място дойдоха ФСГ, начело с Джон Хенри, който назначи за треньор легендата сър Кени Далглиш. Първите двубои на Ливърпул под ръководството на шотландеца бяха чудесни, отборът печелеше мач след мач, взе и Купата на Футболната лига, игра и финал за ФА къп, който загуби от Челси, но след това последва ново слабо трансферно лято. Дали Дейвид Комоли не си свърши работата, дали системата от бейзбола “Мъни Бол” не работеше във футбола, дали имаше трансферен комитет, който се пречкаше на мениджърите, не зная… Но трансферите на Стюърт Даунинг и Анди Керъл например не дадоха нужния тласък за отбора. Тук някъде си замина и Фернандо Торес, който даде толкова много на отбора и който ни предаде, и не с трансфера си, а с изказването си при представянето му в Челси, че отивал в по-голям клуб. Поредната обида, която трябваше да изтърпим. По това време Оуен премина в Манчестър Юнайтед, което вбеси всички, които обичат Ливърпул. Манчестър Сити пък станаха най-богатият клуб в Англия и започнаха създаването на своята милиардна селекция. Ударите следваха един след друг.

След раздялата с Кени ФСГ назначиха Брендан Роджърс. Те искаха млад и перспективен мениджър и Роджърс се вписваше идеално. Въпреки че много хора са с негатично мнение за него, аз съм от хората, които все пак смятат, че той свърши по-скоро положителна работа при нас, отколкото отрицателна. Смятам, че Дейвид Комоли и трансферния комитет по-скоро му се пречкава, отколкото му помагаха. Въпреки всичко в Ливърпул дойдоха някои наистина много добри играчи като Луис Суарес, Фелипе Коутиньо, Даниел Стъридж, които заедно с Рахим Стърлинг бяха на път да донесат жадуваната титла през сезон 2013/14. Бяхме толкова близо, точка срещу Челси удома ни устройваше. Брендан излезе за победа, и аз няма да го обвиня за това. Стиви се подхлъзна, изостанахме в резултата, след това не приличахме на себе си и загубихме с 0:2. През следващия кръг водехме с 3:0 на Кристъл Палас и допуснахме изравняване в края, което окончателно сложи край на мечтата. Спомням си сълзите в очите на Суарес след мача, спомням си колко много искахме Стиви да вдигне титлата и да завърши кариерата си подобаващо, но не така беше писано… Малко след това друг голям любимец Джейми Карагър прекрати кариерата си.

След края на сезона Стиви остана за още една кампания, а Суарес напусна в посока Барселона. Стърлин също си отиде, правейки всичко възможно да извие ръцете на Ливърпул и да си осигури трансфер в Манчестър Сити. Отборът нямаше нищо общо с представянто си през миналата кампания и отпадна рано в Шампионската лига, а във Висшата лига завърши едва на шеста позиция.

Ерата Клоп

Логично след като Юрген Клоп напусна Дортмунд, ФСГ се прицелиха в него. Той се вписваше идеално в идеите им за развитие на клуба. Умее да изгражда млади играчи, умее да работи с ограничен бюджет. Той обаче постави условието сам да отговаря за трансферите в клуба, и не сгреши с това. По този начин се сложи край на ролята на футболен директор в клуба и трансферен комитет. ФСГ сякаш израснаха и разбраха, че трябва да променят ръководенето им на клуба. Те заслужават уважение и за това, че привлякоха толкова много партньори, които инвестират в клуба, освен това са на път да направят капацитета на стадиона около 60 000, в сравнение с 44 000, когато пристигнаха. Определено при тях Ливърпул направи няколко гигантски стъпки напред.

Признавам си, след всичките страдания и разочарования сякаш и аз бях загубил вяра, че целта Ливърпул да стане шампион на Англия е по силите на който и да било треньор в света. Но малко по малко Клоп успя да ни превърне от съмняващи се във вярващи. Малко по малко той намираше правилните части на пъзела, който строеше на “Анфийлд” и в момента той притежава най-силния отбор в света. Тук също не липсваха тежки напускания. Коутиньо си замина, отивайки в Барселона. Това обаче се оказа от полза за тима. С парите от продажбата му бяха привлечени Върджил ван Дайк и Алисон Бекер, които от рехавата ни защита направиха една от най-добрите в света. Постепенно бяха привлечени Садио Мане, Андрю Робъртсън, (тук Клоп показа как се изгражда млада звезда, която има проблеми в играта си, визирам играта на Анди в защита по онова време) Жоел Матип, Фабиньо, Джини Вайналдум, Мо Салах. От стария състав останаха Хендерсън и Фирмино. Клоп разви играта им и ги направи от отлични футболисти в играчи от световна класа. А какво да кажем за Трент? Клоп го пусна в дълбокото, давайки му дебют в Лигата при гостуване на Олд Трафорд. Помня как почти всички атаки на манчестърци преминаваха през неговата зона, но той се справи толкова добре.

Не всичко обаче се получаваше веднага. Имаше и тежки моменти. Заагубихме няколко поредни финала – един за Купата на Футболната лига, един за Лига Европа и един за Шампионската лига. Беше толкова тежко, че малко бяха тези, които искрено продължаваха да вярват, че най-доброто тепърва предстои и че Клоп е на прав път. Все пак, всички ние, феновете на отбора, не спряхме да подкрепяме тима си в тези тежки дни.

Миналият сезон пък бе толкова силен. Успяхме да спечелим Шампионската лига. Това бе толкова щастлив момент за мен. Отдъхване, успокоение след всички загубени финали. Чувствах се, сякаш съм на върха на света. Можех да полетя, стига да поисках. Тежък камък най-после бе паднал от сърцето ми. За съжаление загубихме титлата във Висшата лига с една точка и с рекорден брой точки за втори в класирането, но финалът в Мадрид поправи всичко.

Шампиони на Англия

А през този сезон видяхме най-доброто от отбора на Клоп. Бяха спечелени 26 от първите 27 двубоя за Висша лига! Нещо абсолютно немислимо. Бяха счупени рекорд след рекорд, а отборът в момента е в серия от наед 25 поредни победи на “Анфийлд” в Лигата. Тук вече бе ясно, този път титлата ще бъде наша!

Кой колко изхарчи за трансфери през последните пет години…

Но днес, вече вчера всъщност, 30 години след титлата на отбора, воден от Кени Далглиш, Ливърпул е новият шампион на Англия! И всички ние, които преминахме през всичката тази болка, имаме право да се радваме и да празнуваме така, както все едно ние сме играли на терена. Защото ние сме Ливърпул. Защото ние не предадохме отбора си, дори когато сребърната песен на чучулигата не се бе чувала от 30 години. Ние останахме с отбора си и го подкрепяхме когато губеше с 1:6 от Стоук, когато Джерард се подхлъзна, когато другите ни се подиграваха… И точно това прави Ливърпул най-специалния отбор на планетата – неговите фенове – семейството, което изгражда този невероятен футболен отбор.

Ливърпул с титлата на Англия през 1990 г.

“Ливърпул Мания” с радост и гордост поздравява всички фенове на Ливърпул в България за спечелването на шампионската титла на Англия! YNWA!

Споделете/харесайте:

Оставете съобщение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *