„Червени фенове“ – Траян

червени фенове

2011 г. на старата трибуна Main Stand

Четвъртият участник в рубриката „Червени фенове“ е дългогодишният привърженик на клуба Траян. Той се влюбва в Ливърпул през 70-те години на миналия век и до ден днешен е страстен фен на отбора. Видял е както славните времена на тима от края на 70-те и началото на 80-те, така и трудните периоди през 90-те години.
С него поговорихме за Жерар Улие, Рафаел Бенитес, Юрген Клоп, собствениците на английските клубове и много др.

 

 

– Как и кога стана фен на Ливърпул?

– Фен съм на Ливърпул от повече от 40 години. Когато бяхме ученици от горните класове в гимназията, цялата тайфа момчешка бяхме много запалени по футбола и по всички спортове. Що се отнася до футбола, бяхме запалени най-много по английското първенство. Тогава информацията беше не оскъдна, ами направо никаква. Това обаче не ми пречеше да се интересувам от английски футбол, да търся каквато информация може да се намери. Това че информацията беше толкова малка, правеше английския футбол по-интересен – като нещо от друга планета. Тогава по време на социализма, имаше бариери между Източна Европа и Западна Европа. Към средата на 70-те години всички момчета си избирахме отбори и всеки ставаше фен на някой тим. Аз избрах Ливърпул. Защо съм избрал този клуб, не мога да си спомня. Може би беше заради това, че тогава бях от ЦСКА и заради еднаквия цвят на фланелките на двата отбора… но все пак не съм сигурен, беше отдавна.
Между другото, снощи погледнах класиранията от онези години, тъй като в Официалния форум на Ливърпул за България понякога се говори за глори хънтъри (бел.ред.: фенове, които подкрепят даден клуб заради трофеите, които печели) и това как някой става фен на даден отбор заради успехите му. Мога да кажа за себе си, че не съм бил такъв тип човек, когато съм станал фен на Ливърпул – погледнах в класиранията и видях, че през средата на 70-те години нашият отбор има 1 титла. Но тогава има други отбори с повече титли от Ливърпул – например Дарби Каунти има 2 титли през тези времена, Лийдс има 1 или 2 титли… Ливърпул беше силен отбор, но беше един от силните – още не беше станал най-силният отбор в Англия и не беше започнала неговата хегемония…
Между другото, само 2 години след като станах фен на отбора, той спечели първата си Купа на европейските шампиони. Може би съм му донесъл късмет. 🙂
Имах приятели, фенове на Дарби Каунти, на Лийдс, но нямаше такива на Манчестър Юнайтед. Когато прегледах класиранията от онези времена, разбрах защо е било така – Юнайтед са били в криза – 16-17-18 място. Една година са изпаднали и на следващата са се завърнали в елита.
Искам да поговорим за един много голям мой приятел и фен на Манчестър Юнайтед, който вече не е сред нас. Румен Янков – Ухото се казваше. Беше колоритна личност. Той бе голям фен на ЦСКА и на Юнайтед. С него говорехме много на тема английски футбол. Въпреки че аз съм фен на Ливърпул, а той бе на Юнайтед, никога не сме имали проблеми и заяждания. Той знаеше за английския футбол повече от мен. Имахме много интересни и дълги разговори на тази тема. Когато той почина, дълго време ми липсваха разговорите с него. Тази празнина се запълни през 2011 г., когато се регистрирах във форума на Ливърпул-България. Там и до днес участвам в дискусиите за английския футбол.

червени фенове

С добрия и приятел и голям познавач на английския футбол Румен Янков – Ухото

– Кои са първите ти любимци от състава на Ливърпул?

– Определено Кевин Кийгън. През 70-те години Англия дойде у нас за приятелска среща с нашия национален отбор, като техните футболисти бяха настанени в хотел „София“ (днес „Радисън“). С други фенове стояхме три дни пред хотела да събираме автографи от англичаните. Тогава в ЦСКА на поста десен защитник играеше Иван Зафиров – Копата – бащата на Адалберт Зафиров и Мартин Зафиров. Копата ми беше любимец. Той беше един от първите модерни бекове, които се включваха в атака, което по онова време беше много необичайно, защото по онова време всеки играч си пазеше своята позиция… Когато Кийгън излезе на тротоара, имах едно английско списание с негова снимка и му казах: „Вие сте моя любим английски футболист и ще играете срещу моя любим български футболист – Зафиров (по това време Кийгън беше крило). И той ми написа „Best wishes, Kevin Keegan“ (бел.ред.: „С най-добри пожелания, Кевин Кийгън“). Бях събрал автографи и от други футболисти, но, за съжаление, когато дойде време да вляза в казармата, ми се струваше, че животът ми свършва, тъй като ми предстояха 2 години там… и подарих всичките автографи. А те бяха доста и сред тях имаше и от големи звезди…

– А кои са любимците ти от последните години? Може би Стивън Джерард?

– Да, разбира се, Джерард. Беше ми голям любимец и Майкъл Оуен… В началото на 90-те години, когато се появиха първите кабелни телевизии, веднага се включих. Между блоковете опъваха едни кабели и тогава не беше кодиран Sky Sports, която гледах вкъщи на телевизора. Тогава Оуен беше в началото на кариерата си. Спомням си как казвах на един приятел: „Има един „страшен“ футболист от Ливърпул, казва се Майкъл Оуен“. Впоследствие, след като Оуен стана известен, моят приятел ми казваше: „Ей, веднага усети таланта на това момче“.
Много харесвах и Суарес и не съм му сърдит, че отиде в Барселона, както не съм сърдит и на Коутиньо, че също отиде там. Единственото, което ме подразни около Коутиньо е, че не изчака лятото. Не виждам никакъв смисъл от трансфера му през зимата. Барселона е сигурен шампион на Испания, а той не може да играе в Шампионската лига. Не се ядосвам на тези футболисти, защото за латиноамериканците Барселона е каквото е Божи гроб за вярващите. Когато Оуен премина в Юнайтед, мнението ми за него се промени в известен смисъл…

– Нека да поговорим за работата на Жерар Улие, който от последните мениджъри на Ливърпул спечели най-много трофеи. Какво не му достигна, за да спечели Висшата лига?

– Трябваше му още малко по-голяма класа в играчите. Също и малко характер не достигаше на самия Улие.

– Рафа Бенитес също не спечели Висшата лига, но пък спечели Шампионската лига. Как ще определиш престоя му в тима – като успешен или като неуспешен?

– Престоят на Бенитес в Ливърпул определено е противоречив. Няма да кажа, че е бил успешен, нито неуспешен, а ще кажа, че беше противоречив. Победата в Истанбул го нареди сред големите фигури в Ливърпул, но футболът, който отборът практикуваше под негово ръководство, не ми допадаше.
Мисля, че тук е мястото да кажа, че емоциите, които човек получава от гледането на футбол и изобщо не спорт, не могат да се сравнят с нищо друго. От една страна те са много силни, от друга страна това все пак е само един спорт, едно забавление. Резултатът от състезанието не влияе на личната човешка съдба на отделния запалянко. Освен ако той не играе хазарт с футболните мачове. В този смисъл не смятам за верни прословутите думи на Шенкли: „Някои хора смятат, че футболът е игра на живот и смърт. Мога да Ви уверя, че е много, много по-важен от това…“
Другите емоции, които изпитваме, са свързани пряко с нас. Те ни засягат по-пряко. Дали ще бъде влюбване, дали ще бъде загуба на любим човек, или ще бъде някакъв успех в живота – това ни засяга пряко. Докато фенството не ни променя живота кой знае колко. В крайна сметка, животът не е един вечен карнавал… в живота има и хубаво и лошо… Да, преживявам, понякога, тежко загубата на някой мач, но това все пак е една болка, която не се отразява на живота ми.
Но да се върнем към Бенитес. Футболът, който отборът практикуваше при Бенитес, не ми създаваше кой знае какви емоции. Не бях голям привърженик на испанеца. Въпреки че нямаше кой знае каква роля в изграждането на състава, играл в Истанбул през 2005 г., той остана в нашата история. Според мен, правилното определение за престоя му в Ливърпул, е „противоречив“.

– В днешни дни отборът е ръководен от Юрген Клоп. Какво е мнението ти за работата му в клуба? Някои казват, че тимът практикува приятен и атрактивен стил на игра, а други го обвиняват, че не може да се справи с проблемите в защита.

– И двете неща са верни. И футболът е атрактивен, и защитата, поне през тези 2 години, е трагична. Но, говорейки за защитата, трябва да припомним, че тя не беше по-добра и при Брендан Роджърс. Аз съм голям привърженик на Юрген Клоп, но това не означава, че аз не виждам неговите кусури… Емоцията, която получаваме от неговия футбол, ми допада. Допада ми и неговата харизма. Да, има критики, че само на харизма не може да се разчита и че са важни резултатите и трофеите. Да, това е вярно, но е по-добре един силно харизматичен треньор без купи, отколкото някакъв мрачен и скучен тип без купи… Ако през следващата година не надскочи това, което свърши дотук, то това ще бъде знак, че той тъпче на едно място в рамките на 3 години. Аз съм оптимист, че ще влезем в топ 4 през този сезон. 3 поредни години да влезем в топ 4 – не ни се е случвало сигурно от 10 и повече години… Все пак очаквам повече от него. Не ми допада неговата пасивност на трансферния пазар, но я уважавам, защото това е неговият стил.

– Колко далеч е Ливърпул от битка за титлата?

– През този сезон е на 1000 километра… Догодина – ще видим. Надявам се да влезем в битката за титлата. Гледайки мачовете на Манчестър Сити, си мисля, че не е изключено те да направят хегемония от няколко години с титли, каквато имаше Юнайтед при Фъргюсън. Но трябва да се борим… Ако тази година сме на 1000 километра от титлата, догодина се надявам да сме на 10 километра, които да скъсим до нулата.

– Къде трябва да се подсили отборът, за да се скъси тази разлика?

– Вратарят, разбира се. Защитниците, като класа на играчите, с идването на Ван Дайк, не са толкова зле. Но защитната игра не зависи от изявите на отделен играч… Един футболист като Суарес или като Коутиньо може да реши отделен мач с индивидуалната си класа, докато един защитник не може да решава мачове сам. Има проблем и в дефанзивната игра на халфовете. Клоп обича да играе без типичен опорен халф. Това си е негова работа, но като ще играем без типичен опорен полузащитник, ще е хубаво централните полузащитници да вършат достатъчно работа в дефанзивен план.

– Бил ли си на мачове на Ливърпул и посещавал ли си „Анфийлд“?

– На „Анфийлд“ съм бил 2 пъти. Бях и на двата мача с ЦСКА през 80-те. Не помня на кой от двата мача беше, завърших следването си и бях на стаж като учител по Български език и Литература. Падна ми се да бъда на стаж в Класическата гимназия, където нивото беше изключително високо. Учениците там знаеха повече от студентите от университетите. Та, падна ми се да преподавам за Шекспир. Горе-долу бях подготвен, но учениците започнаха да ми задават въпроси за трагедии на Шекспир, които не бях чел… И за да се измъкна от неудобното положение, започнах да им говоря, че имам билет за мача с Ливърпул и така този мач ме спаси да не стана за срам пред учениците от Гимназията. Нямам кой знае какви спомени от двата мача. Да, помня головете на Стойчо Младенов… През 2011 г. бях на „Анфийлд“ на мача между Ливърпул и Нюкасъл. Бях и на двубоя срещу Манчестър Юнайтед през тази есен. Видях и старата, и новата трибуна. И двата пъти бях на Main Stand. Какво е чувството? Когато, в началото, 45 000 души запеят химна на отбора, се просълзяваш…

червени фенове

2017 г. с дъщеря си

– Какви са спомените ти от мача в Истанбул и къде го гледа?

– Гледах го сам, вкъщи. Обичам да гледам мачовете на отбора сам. Обичам да се концентрирам. Жена ми знае това и не ме притеснява тогава… Каква беше емоцията от мача? Луда, луда емоция!
Мога да ти разкажа още нещо смешно и забавно. Отнася се за мача с Борусия Дортмунд. Не си спомням какво точно правех при гола на Ловрен, само знам, че дъщеря ми си умираше от смях, а котката, изплашена, ме хапеше…
Между другото, всички ни боли от това, че вече почти 30 години нямаме титла. Проблемът е, че когато се създаде Висшата лига, когато Лигата се комерсиализира и влязоха големите пари, ние не успяхме да се адаптираме към новата обстановка… Според мен, вина за тази „суша“ нямат самите мениджъри. Вината е в лошото управление на собствениците през този период. Що се отнася до сегашните собственици – не мисля, че ги интересува само печалбата и не искат отборът да печели трофеи. В техен интерес е клубът да печели титли, защото и печалбата им ще бъде по-голяма. Те са американски бизнесмени, не са араби, които са били пустинни племена, бедуини, и под чийто пясък има милиарди… Има противопоставяне на 3 вида бизнесмени: Абрамович, който по времето на Елцин получи пари, дошли наготово; американците, които са в една реална, конкурентна бизнес среда; и арабите. Не отричам качествата нито на Абрамович, нито на арабите, но парите на трите вида бизнесмени са дошли по различен начин, оттам и тяхната психология е различна, а най-вече и количествата са различни… Не случихме на собственици и загубихме инерцията през този период.

Оставете съобщение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *