„Червени фенове“ – Мирослав Врански

Мирослав Врански

Мирослав Врански

Мирослав Врански е втория участник в рубриката „Червени фенове“. Той е член на фен клуб Ливърпул – гр. Кюстендил и е страстен и верен привърженик на отбора. С него си поговорихме за това кога и как е станал фен на отбора, какво мисли за Рафа Бенитес и Юрген Клоп, кой е първият му „червен“ любимец, за състоянието на отбора и др.
Интересен бе и коментарът му за финала в Истанбул през 2005 г., както и за това как развален фотоапарат едва не помрачава първото му посещение на мач на Ливърпул.

 

– Миро, благодаря ти, че отдели време, за да отговориш на въпросите ми. Разкажи ни с няколко думи за себе си.

– Казвам се Мирослав Врански и живея в гр. Кюстендил.

– Как и кога стана фен на Ливърпул?

– Вдъхновителят ми си ти (Димитър Дулички), както и знаменитият финал в Истанбул.
По принцип съм фен на футбола от по-отдавна, но започнах да следя Ливърпул благодарение на едно твое есе от 2005 г., посветено на първия двубой от осминафинала на Шампионската лига срещу отбора на Байерн Леверкузен. От този мач започна сериозното ми следене на отбора, а истински фен станах след финала в Истанбул. Оттогава не изпускам мач на любимия отбор.

– Какво си спомняш от този мач и къде го гледа?

– Бях си у дома. Помня как първото полувреме отборът на Милан мачкаше и си мислех как ли се чувстват привържениците на Ливърпул в този момент. Беше ясно, че отборът на „росонерите“ ще вземе трофея без проблем. След това, отегчен, започнах да гледам второто полувреме на двубоя. В момента, в който капитанът на тогавашния тим Стивън Джерард върна едно попадение и надъха своите съотборници, си казах: Дали пък тези момчета нямат шанс да докарат нещата до равенство, съответно продължения и дузпи. Малко по-късно, като падна и вторият гол, дело на Шмицер, тръпката ми се усили и стисках палци да бъде изравнен резултатът. В момента, в който Джерард се строполи в наказателното поле и дадоха дузпа за Ливърпул, си казах: Който и да я бие, ще я изпусне. Трябва си здрава психика за такова изпълнение. Така и стана – дузпата бе реализирана с добавка. В този момент отново си казах: Няма такъв уникален мач! След това мачът стигна до продължения. Още помня волето от близо 2 метра на Шевченко и как Дудек успя да го спаси. Почти 13 години по-късно този удар е още в съзнанието ми. Оттогава насетне, Ливърпул стана моя любим отбор.

– С момчетата от фен клуба в Кюстендил гледахме мача с Дортмунд, където драмата бе подобна. Какво си мислеше при резултат 1:3. Имаше ли вяра в теб, че отборът може да продължи напред?

– Тогава отново си спомних за знаменития финал в Истанбул и си казах: Това е Ливърпул, имаме шансове, още нищо не е изгубено, и така и стана. Чувството бе неописуемо. Помня, че така се извикахме при победното попадение,че разтресохме целия квартал…

– Спомена Стивън Джерард и ролята му във финала в Истанбул. Той ли бе първия ти любимец от отбора на Ливърпул?

– Определено! Надали има някой, на когото да не му е любимец. Изключителен играч!

– Какво е мнението ти за тогавашния мениджър – Рафа Бенитес. Някои го харесват, други – не. Коя гледна точка подкрепяш?

– Ще го запомня като треньора, спечелил най-великия финал в историята на Шампионската лига.

– Заедно с теб посетихме мача на Ливърпул с Лудогорец в София. Какво бе чувството да гледаш за първи път любимия отбор на живо?

Лудогорец - Ливърпул– Чувството бе невероятно. Да видиш любимия си отбор на родна публика е уникално, а още по-невероятно е да ти се развали фотоапаратът (за теб става въпрос, Дулички) в този момент и да не можеш да се снимаш с едни от най големите легенди. Какво имам предвид – когато стана време да снимаме, фотоапаратът ти се развали заради студеното време и не успяхме да снимаме. За щастие, успях да направя няколко снимки с моя стар телефон, но те не бяха с кристално качество. Още ти се сърдя заради това (смее се)!

 

– През годините много звезди на отбора напуснаха в посока други тимове. Кое напускане на играч бе най-тежко за теб?

– Най-тежко за мен бе напускането на Торес заради това, че се присъедини към конкурентен тим, какъвто е тимът на Челси. За мен това бе предателство.

– В днешни дни клубът е ръководен от Юрген Клоп. Какво е мнението ти за работата на немския специалист?

– Клоп дойде с големи надежди за нас – феновете, но си пролича, че не е лесно печеленето на трофей с отбора на Ливърпул в днешни дни. Надявам се да спечели трофеи с нашия тим. Мисля, че който треньор успее да направи отбора шампион в Англия, ще бъде заслужено считан за най-великия, поради сложността на тази „задача“.

– Ливърпул изостава сериозно от Манчестър Сити във Висшата лига. Това означава, че някои зони трябва да бъдат подсилени. Кои са те?

– Определено защитата! Вратарският пост също.

– Идването на Върджил ван Дайк ще подсили ли тази отбрана?

– Със сигурност, то вече се видя в първия му мач, срещу Евертън. Определено, според мен, пасва идеално на отбора. Добър изпълнител е и на статични положения, което е голям плюс.

– Нуждае ли се Ливърпул от заместник на Филипе Коутиньо?

– Мисля че имаме достатъчно добри футболисти в отбора, които могат да го заместят ,а и с парите получени от продажбата му, можем да засилим защитата и вратарския пост.

– На кое място ще завърши Ливърпул сезона във Висшата лига, и докъде ще стигне в надпреварите за купите?

– Според мен ще бъдем трети. Очаквам и финал в Шампионската лига.

– И накрая… Какво ще пожелаеш на читателите на „Ливърпул Мания“?

– Най вече здраве, както и да следят блога, другото се купува.

Мирослав Врански

Част от колекцията на Врански

Оставете съобщение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *