Анди Робъртсън: „Този трансфер е сбъдната мечта за мен“

Анди Робъртсън описа преминаването си в Ливърпул като сбъдната мечта, но настоя, че не идва на Анфийлд, за да бъде резерва.

Шотландският защитник завърши трансфера си от Хъл Сити в петък, подписвайки дългосрочен контракт, за да подсили състава на Ливърпул на позицията ляв бек.

Пред клубната телевизия на Ливърпул, Робъртсън не скри задоволството си, че прави крачка напред в кариерата си, до отбор, който участва в Шампионската лига.

Освен това, той си постави за цел да се утвърди в стартовите 11 на Юрген Клоп, колкото се може по-скоро.

Анди Робъртсън: "Този трансфер е сбъдната мечта за мен"

Анди Робъртсън позира с фланелката на Ливърпул
снимка: Официален сайт на Ливърпул

– Анди, поздравления. Какво е чувството да подпишеш с Футболен клуб Ливърпул?

– Малко нереално в момента. Очевидно е, че съм доволен. Имаше много спекулации през последните няколко седмици, но се радвам, че сделката най-накрая е финализирана, и вече съм играч на Ливърпул.

– Как реагира, когато разбра, че този трансфер може да се осъществи?

– Когато отбор като този прояви интерес към теб, започваш да се чудиш какво би било да играеш за него, да играеш редом до неговите играчи, та е нормално да мислиш по този въпрос. Бях фокусиран и не допуснах да загубя контрол над себе си, мислите ми бяха концентрирани над Хъл Сити. Но когато започна предсезонната подготовка, започнаха и спекулациите. Стараех се да се концентрирам върху това да се подготвям за новия сезон, но си мислех, че трансферът може и да се осъществи.

– Как се почувства когато трансферът стана от възможен до вероятен. С кого сподели първо?

– Когато ми се обадиха по телефона и ми казаха, че трансферът е близо, стоях до приятелката ми, та споделих първо с нея. И двамата бяхме много щастливи и задоволени. Следващото обаждане беше до родителите ми. Семейството ми е гордо с това, което съм постигнал до този момент, и са много щастливи от този трансфер, както и аз, разбира се. Сега всички гледаме напред с нетърпение да бъдем част от семейството на Ливърпул.

– Как реагира приятелката ти, когато ѝ сподели, че трансферът е близо?

– Беше облекчена и задоволена, че най-накрая успявах да направи стъпка напред до такъв голям отбор. Мисля, че най-много се радваше, че ще се преместим в град Ливърпул.

– Не много играчи успяват да играят за клуб от това равнище. Чувстваш ли се специален?

– Разбира се. Няма много по-специални клубове от Ливърпул, ако въобще има такива. Когато си хлапе и растеш, мечтаеш да играеш за голям клуб като Ливърпул, а да направя това реалност е сбъдната мечта за мен. Просто искам да докажа на хората, че мога да се справям на това високо ниво. Надявам се, че ще направя това този сезон и ще постигна успехи с отбора.

– Какво е чувството да облечеш екипа на Ливърпул за първи път?

– Донесоха ми тренировъчния екип, докато ми правеха преглед на сърцето. Мисля, че тогава почувствах тръпката за първи път. Най-накрая виждаш цветовете и емблемата и си мислиш: „това е клубът, който вече представлявам“. Това бе специален момент за мен и нямам търпение да нося фланелката.

– Какви са спомените ти, гледайки Ливърпул през годините?

– Последният ми спомен е добър – победихме ги на нашия стадион! Но в началото на миналия сезон гостувахме на Анфийлд и бяхме разбити. Рано останахме с човек по-малко и мисля, че загубихме с 5 или 6:1. Това вероятно беше най-дългият футболен мач в кариерата ми! Такава е класата на тези футболисти, те могат да причинят такава загуба на всеки отбор, мисля, в Лигата. Но ние успяхме да вземем ключови три точки у дома и съумяхме да спрем тази опасност, която представлява Ливърпул. Когато играеш срещу такъв отбор, трябва да си предпазлив. Радвам се, че вече съм част от Ливърпул.

– Доколко смяташ, че опитът ти във Висшата лига ще ти бъде от полза?

– Имах два добри сезона във Висшата лига. Два от тях завършиха с разочарование – с изпадане, но опитът, който придобиваш, играейки срещу играчи от най-високо ниво, и срещу отбори като Ливърпул, и знаейки какви са стандартите в тези отбори, ти е от полза. Не ме разбирайте погрешно, за мен ще бъде промяна да доминирам в мачовете, защото в Хъл играехме прибрано и почти винаги бяхме аутсайдерите в мача. Когато си от страната на фаворитите, това добавя напрежение у теб, но това е напрежение, на което тукашните играчи се наслаждават. Надявам се, че и с мен ще е така.

– Коя бе най-голямата промяна в играта ти, откакто се премести от Шотландия в Англия?

– Мисля, че играта ми в дефанзивен план се разви най-много, откакто бях младок в Дънди Юнайтед. Мисля, че сезонът, който прекарах в Чемпиъншип бе ключов за мен, когато изиграх над 50 двубоя и бяхме конкурентноспособни. Играта ми в дефанзивен план бе на добро ниво. Стив Брус бе важна част от това, а когато Марко Силва дойде през януари, той разви играта ми до съвсем ново ниво. Той ми представи играта по съвсем различен начин. Знам, че тукашният мениджър ще доразвие играта ми, надявам се, до следващото ниво.

– Разговаря ли с Лазар Маркович, с когото игра в Хъл през миналия сезон, за живота в Ливърпул?

– Не. Спекулациите в пресата бяха от няколко седмици, но нещата се развиха бързо в последните няколко дни. Трябваше да се върна от Португалия и да осъществя трансфера си. Успях да го видя за няколко минути, но не, не успях да говоря надълго и нашироко по този въпрос. Не е нужно да говориш с някого, за да знаеш какво е нужно, за да играеш за този клуб и какво ще очакват феновете от теб.

– Разкажи ни за кариерата ти преди преминаването ти в Хъл. Трябвало е да преминеш през няколко предизвикателства, за да достигнеш до тук…

– Разбира се. Мисля, че става все по-често футболисти, които са били отхвърлени като младежи, да успяват. Такъв е случаят и с мен. Като младеж бях в Селтик и бях освободен, когато бях 15-годишен. Взех решение да отида в Куинс Парк, където прекарах три години в младежките формации и, за щастие, успях да пробия при мъжете за една година, когато и Рейнджърс бяха в тази дивизия. Отборите в Трета дивизия играеха, практикувайки много пресиране, и мисля, че това ми погна. Да играя срещу Рейнджърс на препълнения Айброкс ми даде опит, който нямаше да натрупам, ако те не бяха изпаднали в такава ситуация.

След това преминах в Дънди Юнайтед за една година. Това бе мечтан сезон за мен. Едва ли можех да се представя на по-високо ниво. Когато изиграх първия си двубой за Шотландия, това бе нещо, за което мечтаех от дете. Да играя за Шотландия, в първата ми година в професионалния футбол бе голяма чест за мен и за цялото ми семейство. Тогава Стив Брус ми даде шанс. В първия ми сезон имах няколко контузии, които забавиха развитието ми, но след това всичко бе наред за мен в Хъл, които бяха чудесни за мен.

– Как намери сили да продължиш напред, след като бе освободен от Селтик?

– В началото бе много трудно, защото израснах в семейството на Селтик. Присъствах на всички домакински мачове и гостувания на отбора. Да бъдеш освободен от любимия ти отбор от детството ти е тежко. През следващия сезон в Куинс Парк не играех по начина, по който можех, и мислех за отказване. Ще бъде лъжа, ако кажа, че не съм мислел за подобно нещо. Но през следващия сезон те повярваха в мен, а и аз започнах да си връщам увереността, и започнах отначало. От този момент нататък не съм поглеждал назад.

– Куинс Парк са аматьорски отбор, та се е налагало да работиш, докато си играел за тях. Как успяваше да съчетаваш тези две занимания? Доста различно от ситуацията, в която си сега…

– Така е. За щастие, там имаше човек, който бе полезен за всички млади момчета. Той ми помогна много, като ми уреди работа заедно с него, в Хемпдън, което ми осигуряваше приходи, но бе доста трудно да отидеш на тренировка в 6 часа вечерта, след като си бил на работа от 9 до 17 часа. Мечтата ми винаги бе да стана професионален футболист. За щастие, в сезона, в който играех за мъжете на Куинс Парк, майка ми и баща ми ме подкрепяха финансово и ми казваха, че мога да си взема едногодишна почивка и да се опитам да пробия във футбола, но натъртиха, че след това ще трябва да разгледам и други възможности. За щастие, всичко си дойде на мястото. Беше писано да се случи.

– Да стигнеш от там до тук, за толкова кратко време, сигурно те е оставило без дъх…

– Така е, всичко се случи в рамките на пет години, което е малък период от живота ти. Но аз съм от този тип хора, които обичат да гледат само напред. Вече не мисля за дните ми в Куинс Парк и Дънди Юнайтед. Хъл, тази част от живота ми току-що приключи и искам да се съсредоточа върху това, което ще постигна в Ливърпул, да тествам себе си срещу най-добрите и със най-добрите и да видя докъде мога да стигна. Надявам се, че ще играя редовно за Ливърпул и ще бъда играч, с когото феновете ще се гордеят.

– Мислиш ли, че сега работиш още по-усърдно. Нещата не са се подредили добре за теб случайно…

– Да. Все още поддържам контакт с играчите, с които играх в Селтик. Те все още са в младежките формации, на 21-22-годишна възраст. На този етап от кариерата ми вече имах около 100 мача в професионалния футбол, с отборите на Куинс Парк, Дънди Юнайтед и Хъл. Да играеш в Трета шотландска дивизия е съвсем различно от това да играеш във Висшата английска лига. Това те кара да оценяваш всяка минута, в която си работил и играл, и това е нещо, което ще нося винаги в мен.

– Успя да стигнеш и до националния отбор. До каква степен опитът, натрупан с фланелката на Шотландия, ти помогна да се развиеш?

– Много. Като дете мечтаех да играя за Шотландия. Да представляваш родината ти е най-голямата чест за един човек, особено за шотландците. Те се отнасят много професионално. За щастие успях да запиша 15 или 16 участия вече и искам да продължа да ги трупам. Дебютът за Шотландия бе най-гордият момент в кариерата ми. Опитът, който натрупах в мача срещу Англия (изигран през юни тази година), начинът по който феновете реагираха на втория гол, това е опит, който няма как да натрупаш, ако не играеш за националния отбор. Благодарен съм, че съм част от националния отбор и се надявам, че ще остана в него още дълго време.

– Играл си срещу някои от новите ти съотборници, както на клубно, така и на национално ниво. Какво мислиш за качеството на отбора, на когото вече си играч?

– Мисля че в двубоя срещу Англия Лалана бе най-добрият играч на терена. Начинът, по който контролираше играта, ни причини много главоболия. Лалана бе от друго ниво през този ден. Ливърпул има играчи от световна класа в състава си, които могат да те разкъсат за секунда. Това е нещо, от което искам да бъда част и се надявам, че ще им помогна да го постигат. Очаквам с нетърпение да тренирам заедно с тези играчи.

– Лалана те впечатли на международната сцена. Има ли играч на Ливърпул, който те е впечатлил отдавна, или целият отбор те впечатли?

– Мисля, че целият отбор, като цяло. Мисля, че мениджърът гради философията на отбора около отборния дух. Лесно може да се види, че са близки – забелязва се по начина, по който празнуват отбелязването на гол. На терена те правят всичко заедно, дори когато нещата не се получават за тях. Мисля, че като отбор, те са голяма опасност. Но, разбира се, винаги се говори за Коутиньо или Мане – тези, които са на кориците на вестниците. Мисля, че те са от друга класа – световна класа. Очаквам с нетърпение да играя срещу тях на тренировките и заедно с тях в мачовете.

– Каква е целта, която си си поставил за следващите 12 месеца?

– Просто искам да настигна нивото на тези момчета. Искам да се наслаждавам на тренирането с тях, играенето с тях, и да се наслаждавам да нося емблемата на Ливърпул. Искам да бъда титуляр в Ливърпул. Не искам да се задоволя само с това, че съм стигнал до тук, и да бъда щастлив да съм на резервната скамейка. Не съм такъв човек. Искам да играя. Знам, че ще бъде трудно – най-тежката задача, която съм вършил, но се наслаждавам на предизвикателството и се надявам то да бъде успешно за мен.

– А какво ще кажеш за целта на самия отбор за следващия сезон?

– Мисля, че целта ни трябва да бъде първото място. Шампионската лига е голям приоритет и трябва да преодолеем квалификациите за нея през следващите няколко седмици. Трябва да се опитаме да стигнем до груповата фаза и след това да започнем наново. Следващият сезон трябва да бъде с участие в Шампионската лига и с борене за титлата. Феновете на Ливърпул искат трофеи и трябва да се надяваме, че ще стигаме до финали и ще се борим за титлата и ще ги спечелим, правейки феновете ни горди от отбора, който излиза на терена всеки ден.

– Ще се присъединиш към отбора в Германия, скоро. До колко си развълнуван да облечеш фланелката за първи път, в потенциален мач срещу отбор от ранга на Байерн Мюнхен?

– Няма по-добър дебют от този срещу отбор като Байерн. Възможно е това да бъде първият ми мач в приятелска среща и е мач, който очаквам, но за сега се концентрирам върху това да изчакам момчетата да се завърнат от Хонг Конг и да се срещна с тях, да се опитам да привикна колкото се може по-бързо с обстановката, и да тренирам с тях. Днес, тук, е тихо място, та ще бъде добре, когато момчетата се върнат, и ще мога да започна процеса по привикване към клуба.

– Какви са очакванията ти от работата ти с Юрген Клоп?

– Само като го наблюдаваш около тъч тъч линията, можеш да видиш неговата страст към играта, и че дава тласък на феновете и на играчите. Това е мениджър, за когото искаш да играеш и аз не правя изключение. Обичам да съм страстен и да помагам на всички да се представят добре. Искам да играя под неговото ръководство и съм сигурен, че ще се разбираме. Очаквам скоро да се срещна с него и след това да играя за него. Стартът на сезона не е далеч, така че се надявам да привикна с обстановката възможно най-скоро.

– И накрая – Какво очакваш най-много, тук, в Ливърпул?

– Нещото, към което гледам най-много в момента е първият ми тренировъчен ден с момчетата, след това ще го карам стъпка по стъпка. Очаквам първия ми двубой за клуба, а и Висшата лига не е далеч, та гледаме към първия двубой, който е гостуване на Уотфорд. До тогава ще съм в кондиция, готов да започна, и се надявам да имам успешен сезон.

източник: Официален сайт на Ливърпул

Оставете съобщение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *