Славният и вълнуващ живот на Боб Пейсли

Боб Пейсли

Робърт „Боб“ Пейсли (23 януари 1919 – 14 февруари 1996) бил английски футболист и мениджър, който прекарал почти 50 години от живота си в Ливърпул, като флангови полузащитник*, физиотерапевт, треньор и мениджър. Благодарение на успехите му като мениджър на Ливърпул, Пейсли е един от най-успешните английски треньори за всички времена. Той и Карло Анчелоти са единствените мениджъри, които са печелили Купата на европейските шампиони (сега Шампионска лига) 3 пъти. По време на 9-годишния му престои като мениджър на Ливърпул, Шенкли спечелил средно по 2.2 трофея на сезон. Единствено Хосеп Гуардиола може да се похвали с по-добър коефициент. Той е един от четиримата мениджъри, които са печелили титлата на Англия, както като футболист, така и като мениджър, с един и същ клуб.

Пейсли произлязъл от малко миньорско общество, в провинцията Дърам. По време на младежта си, играл за Бишоп Оукланд, преди да бъде привлечен от Ливърпул, през 1939 г. По време на Втората световна война служел в британската армия и поради тази причина не успял да направи дебюта си за „червените“ чак до 1946 г. През сезон 1946-47, Пейсли бил част от състава на Ливърпул, който завоювал първа титла за клуба, от 24 години насам. През 1951 г. бил направен капитан на клуба и останал в Ливърпул до края на кариерата си като играч.

След края на кариерата си като играч, той останал в Ливърпул и работил като треньор на резервния отбор, както и като физиотерапевт. По това време Ливърпул били изпаднали във Втора дивизия, а базата била в лошо състояние. През декември 1959 г. Бил Шенкли бил назначен за мениджър на Ливърпул. Той повишил Пейсли в негов асистент, заедно с Джо Фейган и Рубин Бенет. Новият екип променил съдбата на клуба. През сезон 1961-62, отборът спечелил промоция за Първа дивизия. Пейсли изпълнявал важна роля от тактическо естество, в екипа, воден от Шенкли, което довело до спечелването на много трофеи, през следващите 12 години.

През 1974 г. Шенкли напуснал мениджърския пост в Ливърпул. Въпреки първоначалното си нежелание, Пейсли бил назначен за негов наследник. Той повел отбора към домашна и европейска доминация. Под негово ръководство били спечелени 20 трофея за 9 сезона: 6 пъти титлата на Англия, 3 пъти Купата на лигата, 6 пъти Суперкупата на Англия, 3 пъти Купата на европейските шампиони, 1 път Купата на УЕФА и 1 път Суперкупата на УЕФА. Също така, бил награждаван за мениджър на годината в Англия, рекордните 6 пъти. Отказал се от мениджърството през 1983 г., като бил наследен на поста мениджър на Ливърпул от Джо Фейган. Починал през 1996 г., на 77-годишна възраст, след няколкогодишна борба с Болестта на Алцхаймер.

Пейсли

Боб Пейсли с трофея от Купата на европейските шампиони

Пейсли

Боб Пейсли с трофея за Шампион на Англия

Ранен живот

Боб Пейсли се родил във вторник, 23 януари 1919 г., в малкото миньорско градче Hetton-le-Hole, намиращо се на 7 мили от град Съндърланд. Той описва родното си място по следния начин: „сплотено общество, където въглищата бяха царе, а футболът религия“. Баща му, Сам, бил миньор, а майка му, Емили, домакиня. Те имали четирима синове: Уили, Боб, Хю и Алан, подредени от най-големия, до най-малкия. В деня, в който Пейсли се родил, се провела национална миньорска стачка, в която взели участие около 150 000 миньори, които искали по-кратка работна седмица. Пейсли учил в местно училище до 13-годишна възраст и, подобно на своите съученици, се налагало да посещава социалните кухни, за да допълва оскъдната си диета. През 1926 г., по време на националната стачка, когато бил 7-годишен, му се налагало да се катери над сгуроотвали, за да събира въглищен прах, който родителите му смесвали с вода, за да създават сурово гориво. Животът за хората от работническата класа бил тежък. Пейсли си спомнял: „Живеехме в малка къща, и въпреки че не ни липсваха най-необходимите продукти, в края на седмицата не ни оставаха много пари.“

Пейсли бил невероятен футболист в Основно училище Епълтън. Той помогнал на тима си да спечели 17 трофея, в период от 4 години. По време на кариерата си като футболист се подвизавал като ляв флангови полузащитник. След като напуснал училището, Боб първоначално работил заедно с баща си в рудник и станал свидетел на подземен инцидент, който направил татко му нетрудоспособен за 5 години. Рудникът бил затворен и Пейсли започнал да се обучава за зидар.

Пейсли се присъединил към Футболен клуб Хетън, след като напуснал училище през 1933 г. Започнал да прави впечатление като член на техния юношески отбор. Имал детска мечта да играе за Съндърланд, но след като Хетън им го препоръчали, те отказали да го вземат, заявявайки, че бил „твърде малък“. Вместо това, той подписал с Бишоп Оукланд, преди началото на сезон 1937-38, за 3 шилинга и шест пенса на мач.

Бишоп Оукланд и пристигане в Ливърпул

Пейсли изиграл 2 сезона за Бишоп Оукланд, преди да бъде привлечен от Ливърпул, през май 1939 г., няколко месеца след неговия 20-ти рожден ден. Оукланд били един от най-добрите отбори извън професионалната лига в Англия и Пейсли ги наричал „Кралете на аматьорския футбол“. В неговия втори сезон за тях, те постигнали требъл. Спечелили Шампионата на Северната лига, Купата на Футболната асоциация за аматьори и Дърам Каунти Чалендж Къп. Финалът за Купата на Футболната асоциация за аматьори се изиграл в Дърам, на стадион Рокър Парк. Бишоп Оукланд победили Уелингтън с 3:0 след продължения. По време на сезона Пейсли бил пожелан от мениджъра на Ливърпул Джордж Кей, на когото обещал, че ще подпише с тях след края на кампанията. Боб спазил обещанието си, въпреки че Съндърланд размислили и също пожелали да подпишат с него.

Последният мач на Пейсли за Бишоп Оукланд бил на 6 май 1939 г., във финала за Дърам Каунти Чалендж Къп, срещу отбора на Саут Шийлдс, който също бил изигран на Рокър Парк. Няколко дни по-късно пътувал до град Ливърпул с влак, където се срещнал с Анди МакГуиган, който го придружил до Анфийлд. Пейсли подписал договор и дал началото на връзка с клуба, която траяла половин век. Сумата, която получил за подписването на договора била 25 паунда, а седмичната му заплата 8 паунда на седмица, по време на сезона, и 6 паунда на седмица, през лятната пауза. Пейсли разказва: „Бях пълен с енергия през този ден, но той се оказа доста тих. Чакаха ме на станцията и след дълго пътуване с трамвай през Скотланд Роуд, стигнахме до тренировъчното игрище. Там имаше само 1 или 2 млади момчета – Били Лидъл, Еди Спайсър и Рей Ламбърт. Останалите бяха доброволци в армията.“

Пейсли

Боб Пейсли по време на футболната му кариера

По време на предсезонната подготовка, преди началото на сезон 1939-40, Пейсли взел участие в 2 мача на резервния отбор. Всички турнири били прекъснати, заради обявяването на Втората световна война. Пейсли успял да се сближи с Мат Бъзби, който бил тогавашния капитан на Ливърпул, и бил благодарен за съветите и окуражаването, които Бъзби му дал. Пейсли казвал, че Бъзби бил „човек, на когото можеш да разчиташ, и когото да уважаваш“.

Пейсли

Боб Пейсли (вдясно) и сър Мат Бъзби (вляво)

На 8 септември 1939 г. Британското правителство посъветвало Футболната асоциация, че ще бъде по-добре клубовете да организират приятелски срещи, извън окупираните територии. Ливърпул имал възможност да организира такива мачове, но изпитвал проблеми с невъзможността на някои от играчите си да участват в мачовете, по време на войната. Първият такъв двубой на Ливърпул се изиграл на Сийленд Роуд срещу Честър. Боб Пейсли взел участие в 34 от тези двубой, в периода 1939-41 година и отбелязал 10 гола.

Втората световна война

Пейсли бил 19-годишен, когато започнала Втората световна война. През октомври 1939 г. бил повикан в армията и станал част от Кралската артилерия, където бил топчия в 73-ти среден полк. Този полк бил сформирана за войната батарея, употребяваща артилерия за среден обхват, използвана във Великобритания до август 1941 г., Северна Африка до 1944 г. и накрая в Италия до 1945 г.

Пейсли бил поставян в различни лагери във Великобритания, включително в Рил. Дълго време служил в лагер близо до Тарпорли, в Чешър, който бил на около 30 мили от Анфийлд. Стан Ливърседж описва случай, в който Пейсли бил временно освободен от армията, за да участва в дербито с Евертън през 1940 г. във финала на турнира Liverpool Senior Cup. За да стигне до стадиона му се наложило да използва колелото си и да премине с него почти целия път до там. Оставил го в Бъркънхед и се скачил към лифт, за да премине през тунела Мърси. След мача трябвало да извърви същия път в обратната посока, за да се завърне в лагера. Въпреки че мачът бил сравнително маловажен, следен само от местното население, Пейсли си спомнял, че „приблизително 30 000 души дошли на мача“. Евертън, които били шампионите на лигата, спечелили мача с 4:2. Това бил първият мач на Пейсли срещу тях. Той успял да вземе своя реванш скоро, на 1 април 1940 г., когато играл заедно с Мат Бъзби и Били Лидъл, в отслабен отбор на Ливърпул, който „поднесъл неочаквана изненада“, побеждавайки Евертън с 3:1 на Гудисън Парк.

Джон Кийт разказва, че футболните качества на Пейсли го спасили от военно назначение в Далечния изток, което неизбежно щяло да го направи пленник на японците. Той бил капитан на отбора на 73-ти полк. Когато батареята му щяла да бъде назначена на военна служба, неговият командващ офицер го прехвърлил в друга батарея, за да може да остане в Британия и да води полковия отбор. В крайна сметка, старата батарея, в която служил, била опустошена от японците.

В края на август 1941 г. Пейсли бил назначен на военна служба в чужбина и не се завърнал до края на 1945 г. Отпътувал с транспортен кораб до Египет. Пътешествието траело 10 седмици, защото се наложило да преминат покрай Южна Африка. Прекарал Коледа в Египет. Малко след това получил първата си поща от Англия, която била под формата на пощенска картичка от Джордж Кей, който го питал дали ще бъде на разположение за мача на Ливърпул срещу Престън Норт Енд (воден от Бил Шенкли по това време), в първия мач за сезона, който обаче се провел 3 месеца по-рано. Докато бил в Египет Пейсли се запалил по конните надбягвания, чрез приятелствата си с жокея Рег Стретън и треньора Франк Кар. Научил се да язди, а страстта му се запазила и след войната.

Назначили го на служба, на юг от Кайро. Тогава се научил да управлява 15-квинталов камион (1 квинтал = 100 килограма). По-важното било, че прекарал месеци в тренировки на стрелба по противотанкови оръдия. Умение, което му било необходимо в пустинята, където бил член на Осма британска армия в Операция Крусейдър, която участвала в сражението Обсадата на Тобрук. По време на периоди извън войната, Пейсли се завърнал в Кайро, където бил използван най-вече в спортни събития, не само футболни, а и такива по крикет и хокей. Той представлявал отбора на Комбинираните услуги, както и този на неговия полк. Участвал във Втората битка при Ел Аламейн и впоследствие извоювал своя път през Северна Африка, до окончателното поражение на Германския африкански корпус през 1943 г. Пейсли бил раняван само веднъж. Ослепял временно, след като бил напръскан с пясък по очите, от експлозивни куршуми, изстреляни от самолет, по време на атака на немските военно-въздушни сили Луфтфвафе над неговия полк.

През 1943 г., Пейсли бил част от Осма британска армия в Съюзническото настъпление в Сицилия, а след това и в настъплението в Италия. Докато бил на служба в армията разбрал, че по-малкият му брат, Алан, починал у дома от скарлатина и дифтерия, на 15-годишна възраст. През юни 1944 г., Пейсли участвал в Освобождаването на Рим. Той влязъл в града, на върха на танк – събитие, което припомнил 33 години по-късно, когато Ливърпул спечелил Купата на европейските шампиони, на Стадио Олимпико, в Рим. Полкът на Пейсли продължил към Флоренция, където лагерували в Стадио Артемио Франки – стадионът на Фиорентина. Именно във Флоренция, Пейсли изгледал боксовата демонстрация между Джо Луис и Шугар Рей Робинсън, която породила у него интерес към още един спорт, както и била обща страст между него и Бил Шенкли, по време на съвместната им работа.

През 1945 г. Пейсли най-накрая се завърнал в Англия и бил назначен в Улич Арсенал, до неговото демобилизиране. Малко преди да напусне армията се срещнал с бъдещата си жена – Джеси, която била учителка, във влак в Магул. Тя разказвала, че баща ѝ не бил впечатлен, че се среща с войник, който бил професионален футболист извън задълженията му в армията, та ѝ се наложило да спомене, че Боб бил и зидар, на което баща ѝ отговорил: „О, това е подходяща работа, така че няма проблем“. На 17 юли 1946 г. Боб и Джеси се оженили в Ливърпул, в църквата Ол Соулс, Спрингууд. Те отгледали семейство от двама синове и една дъщеря: Робърт, Греъм и Кристин. Семейството живяло в града, като Джеси надживяла Боб 16 години и починала в ранните часове на 8 февруари 2012 г. от сърдечна инфекция, на 96-годишна възраст.

Пейсли

Съпругата на Пейсли, Джеси, наблюдава негова портретна картина

Футболист на Ливърпул

През сезон 1945-46, Футболната лига решила да не възстановява дотогавашния формат на провеждане на първенството, тъй като войната току-що била приключила. Много футболисти все още били част от войската, а пътуванията били трудно осъществими. Лигата организирала Северна и Южна дивизия, на географска основа, за да сведе пътуванията до минимум и да даде възможност на клубовете да се сформират наново, без напрежението от официални състезания. Турнирът за Купата на футболната асоциация се провел на етапи, като всички двубои до четвъртфиналната фаза се играли в два двубоя, за да се увеличи броят на значимите мачове през сезона.

В крайна сметка Пейсли направил своя официален дебют на 5 януари 1946 г., в първия официален двубой на Ливърпул след войната, който бил от третия кръг на Купата на Футболната асоциация, първи двубой, изигран на Сийленд Роуд, стадионът на Честър. Ливърпул спечелил мача с 2:0. Първият гол на Пейсли дошъл чак на 1 май 1948 г., в двубой от първенството, изигран на Анфийлд, срещу Уулвърхемптън Уондърърс. След голове на Пейсли в 22-та минута и на Джак Балмър в 80-тата Ливърпул победил с 2:1.

В първия цял сезон, след приключването на войната – сезон 1946-47, Пейсли помогнал на Ливърпул да спечели първата си титла, след 24-годишна пауза, взимайки участие в 34 мача от общо 42 през сезона. Той останал важна фигура в състава, участвайки в над 30 мача на година през сезоните 1947-48 и 1948-49, както и 28 мача през сезон 1949-50, който бил сезон на възходи и падения за Пейсли, който отбелязал първото попадение при победата с 2:0 над мърсисайдския съперник Евертън, в полуфинал от турнира за Купата на Футболната асоциация, но не бил включен в състава за финала срещу Арсенал – първото участие на Ливърпул на Уембли. След време Пейсли признал, че опитът, който получил в този момент, му помагал по-лесно да информира свои играчи, когато не попадали в състава за важен мач, тъй като знаел как се чувстват те. През следващия сезон станал капитан на отбора.

Треньорска кариера

След като състезателната му кариера приключила през 1954 г., Пейсли се присъединил към треньорското ръководство на Ливърпул, изпълнявайки ролята на самоук физиотерапевт. Говорило се, че имал способността да диагностицира контузията на играч само като го гледа. По-късно станал треньор на резервния отбор, а след това, през август 1959 г., когато Албърт Шели се пенсионирал, и треньор на първия отбор. Пристигането на Бил Шенкли като мениджър, през декември 1959 г., довело до преустрояването на клуба. По този повод Пейсли разказвал: „От момента, в който пристигна, се сработихме много бързо“. В първия му ден начело на клуба, Шенкли провел среща с треньорското ръководство, което се състояло от Пейсли, Рубин Бенет и Джо Фейган, за да им съобщи, че няма да назначава собствени треньори. Той искал да работи с тях и им гарантирал, че ще останат на работа. Шенкли подчертал, че той ще определя тренировъчната стратегия и изискал от тях да работят лоялно, както един към друг, така и за клуба. Под ръководството на Фил Тейлър, тренировките били традиционните за онова време физически упражнения и бягане. Шенкли наблягал на тренировки, които били фокусирани върху скоростта и играта с топка. Мачове между отбори с по петима играчи били внедрени и станали ключова част от тренировъчната стратегия. Пейсли харесвал тренировките с топка, подобно на Фейган и Бенет, и те прилагали методите на Шенкли с удоволствие. Благодарение на Фейган, складова зона на Анфийлд била трансформирана в „обща стая“ за треньорите, която днес познаваме като легендарната „стая за срещи“ (Liverpool Boot Room). Шенкли започнал традиция, продължена по-късно от Пейсли и Фейган, на провеждане на ежедневни събрания в стаята, където били дискутирани стратегии, тактики, тренировки и играчи.

Пейсли

Бил Шенкли, заедно с неговия асистент в Ливърпул Боб Пейсли

Тренировъчната стратегия била ключова за успехите на Ливърпул през 60-те години на 20 век и след това. Тя включвала не само упражнения с топка и мачове между отбори с по петима играчи. Пейсли, Фейган и Бенет успели да убедят Шенкли, че било важно да бъде позволявано на играчите да се охлаждат след тренировка, преди да се изкъпят. Пейсли, който бил подготвен физиотерапевт, твърдял, че човек трябва да се охлажда, за около 40 минути след тежки натоварвания, защото ако отиде директно под душа, докато все още е потен, ще бъде по-податливи към втрисания и щамове, тъй като порите му все още ще са отворени. Фейган се застъпил за думите му, докато се преобличал на Анфийлд, преди да отидат с клубния автобус до базата на отбора в Мелууд. По-късно щели да си вземат душ, да се преоблекат и да хапнат. Тези редовни събития били чудесен вариант за основата на охладителен период (или период за разпускане) и довели до преимущество, тъй като насърчавали играчите да се сближават и им позволило да прекарват повече време на Анфийлд, което пък им помагало в домакинските мачове. За разлика от тях, Евертън провеждали всичките си занимания на тренировъчната им база Белфийлд, като играчите им посещавали Гудисън парк (техния стадион) през 2-3 седмици, по време на домакинствата на отбора. Шенкли твърдял, че този период спомогнал за „изумително малкото контузии, по време на много сезони“. Например, през сезон 1965-66, когато Ливърпул станал шампион и достигнал до финала в турнира за Купата на носителите на купи, те използвали само 14 играчи, по време на целия сезон.

Стивън Кели (биографът на Шенкли) описва Пейсли като: „съвършеното число: никога заплаха за Шенкли, но винаги предлага мъдри съвети“. Пейсли бил скромен и „щастлив да играе втора цигулка“. Кели признал влиянието на Пейсли, защото, въпреки че Шенкли бил „великата мотивационна сила зад Ливърпул, то Пейсли бил тактика“.

Под ръководството на Шенкли, през следващите 15 години, и с Пейсли в ролята на негов асистент, Ливърпул спечелил 3 пъти титлата на Англия, веднъж титлата на Втора дивизия, 2 пъти Купата на Футболната асоциация и веднъж Купата на УЕФА.

Мениджърска кариера

След победата във финала за Купата на Англия през 1974 г., изненадващо Шенкли обявил своето пенсиониране. За негов наследник бил назначен Боб Пейсли, с надеждата за запазване на приемственост. Въпреки че първоначално не желаел да поеме ролята на нов мениджър на Ливърпул, Пейсли се оказал огромен успех и, с изключение на първия му сезон, спечелил поне по 1 голям трофей, във всяка една от деветте си години начело на отбора. След като бил силно разочарован, когато отборът завършил на второ място в първенството през сезон 1974-75, спечелил титлата на Англия и Купата на УЕФА през 1976 г. Този период белязал началото на доминацията на Ливърпул по английските и европейски терени. Били спечелени 6 титли на Англия, 2 втори места в първенството, 3 Купи на Лигата, 1 Купа на УЕФА, 1 Суперкупа на УЕФА, 6 пъти Черити Шийлд (сега Къмюнити Шийлд) и най-важният успех – 3 Купи на Европейските шампиони. С изключение на пето място през 1981 г., Ливърпул завършвал минимум втори в първенството, под ръководството на Пейсли.

Пейсли

След като Бил Шенкли се оттеглил от мениджърството, бил заменен от неговия асистент Боб Пейсли

Доминацията на Ливърпул в английския и европейския футбол била конкурирана от Нотингам Форест, воден от Браян Клъф и Астън Вила, воден от Рон Сондърс и Тони Бартън, между 1977 г. и 1982 г. Имало кратка конкуренция и от други клубове – Ипсуич Таун, воден от Боби Робсън, през сезоните 1980-81 и 1981-82 и особено Манчестър Юнайтед, ръководен от Томи Дохърти, през 1975-76 и 1976-77 и отново, по време на последния сезон на Пейсли като мениджър на Ливърпул, когато Юнайтед спечелили Купата на Футболната асоциация. Въпреки, че местният съперник на Ливърпул Евертън не успели да оставят следа в лигата, или да конкурират доминацията на „червените“, по време на ерата на Пейсли, то те се насладили на 4 сезона на продължителни успехи, веднага след като Пейсли се пенсионирал.

Пейсли

Мениджърът на Ливърпул Боб Пейсли позира със спечелените от клуба трофеи през сезон 1980-1981

Пейсли бил единственият човек в историята, който успял да спечели Купата на европейските шампиони (днес Шампионска лига) 3 пъти, до 2014 г., когато Карло Анчелоти изравнил това постижение. Пейсли, обаче, е единственият мениджър, който постигнал този подвиг с един и същ отбор. Също така спечелил безпрецедентните 6 пъти наградата за Мениджър на годината. Единственият трофей, който той не спечелил като мениджър бил турнирът за Купата на Футболната асоциация, въпреки че стигнал до финала през 1977 г.

През 1977 г. Пейсли бил тема в един от епизодите на предаването Това е твоят живот, водено от Еймън Андрюс.

Пенсиониране

Пейсли напуснал поста си на мениджър на Ливърпул след края на сезон 1982-83, след като прекарал 44 години в куба, изпълнявайки различни роли. Той бил заменен от Джо Фейган, който спечелил четвъртото отличие за клуба в турнира за Купата на европейските шампиони. По-късно работил неофициално като консултант и съветник на Кени Далглиш, в период от 2 години, след като Далглиш бил назначен за играещ мениджър на клуба, а след това Пейсли станал и клубен директор. В началото на 1986 г., когато бил 66-годишен, бил интервюиран от Футболната асоциация на Ирландия за поста на мениджър на националния им отбор, но впоследствие те предпочели Джак Чарлтън пред него.

Последни години

Пейсли продължил да работи за Ливърпул като директор, до началото на 1992 г., когато се оттеглил, поради здравословни причини. Бил диагностициран с ранен стадий на Болестта на Алцхаймер. Симптомите си личели още в началото на 70-те му години, когато имал проблеми да си спомни пътя за дома, когато се прибирал от работа на Анфийлд. Починал на 14 февруари 1996 г., на 77-годишна възраст, и бил почетен от клуба, с отварянето на „Вратите на Пейсли“, разположени в един от входовете на стадион Анфийлд, допълвайки „Вратите на Шенкли“, които вече съществували. Погребали го в двора на църквата Сейнт Питър в Уултън, Ливърпул. Паметник в негова чест бил издигнат в главния парк в родния му град Hetton-le-Hole.

Пейсли

Вратите на Пейсли, изградени в памет на най-успешния мениджър в историята на Ливърпул

Пейсли

Паметникът на Пейсли в родния му град

Постижения

Като играч
Бишоп Оукланд
– Северна Футболна лига (1): 1938-39
– Купа на Футболната асоциация за аматьори (1): 1938-39
– Дърам Чалендж Къп (1): 1938-39
Ливърпул
– Първа дивизия на Футболната лига (1): 1946-47

Като мениджър
Ливърпул
Победител
– Първа дивизия на Футболната лига (6): 1975-76, 1976-77, 1978-79, 1979-80, 1981-82, 1982-83
– Купа на Лигата (3): 1980-81, 1981-82, 1982-83
– Черити Шийлд (6): 1974, 1976, 1977, 1979, 1980, 1982
– Купа на европейските шампиони (3): 1976-77, 1977-78, 1980-81
– Купа на УЕФА (1): 1975-76
– Суперкупа на УЕФА (1): 1977
Подгласник
– Първа дивизия на Футболната лига (2): 1974-75, 1977-78
– Купа на Футболната асоциация (1): 1976-77
– Купа на лигата (1): 1977-78
– Междуконтинентална купа (1): 1981
– Суперкупа на УЕФА (1): 1978

Статистика (мениджър)
В Ливърпул от 26 август 1974 г. до 1 юли 1983 г.
Мачове: 535, победи: 308, равенства: 131, загуби: 96, процент победи: 57.57

Индивидуални постижения
Офицер на Ордена на Британската империя: 1983
Награда „Мерит“ (връчва се от Асоциацията на професионалните футболисти): 1983
Награда за цялостен принос към футбола (връчва се от Асоциацията на футболните журналисти): 1984
Приет в Английската футболна зала на славата (категория: мениджъри): 2002
– Приет в Европейската футболна зала на славата (категория: мениджъри): 2008
Мениджър на годината (6): 1975-76, 1976-77, 1978-79, 1979-80, 1981-82, 1982-83

Пейсли

Ливърпул празнува, след като е спечелил турнира „Milk Cup“, през 1983, надигравайки на финала Манчестър Юнайтед

Уточнения

* Позицията флангови полузащитник вече е остаряла във футболната терминология, но била ключова, по време на футболната кариера на Боб Пейсли, когато отборите редовно използвали системата на игра 2-3-5. Фланговите полузащитници (ляв и десен) стояли от двете страни на централния полузащитник, в централната тройка играчи. Въпреки това, някои флангови полузащитници изпълнявали повече креативни задачи на терена, отколкото дефанзивни. Работата на Пейсли била да отнеме топката и да я изнесе в по-предни позиции, така че бил еквивалента на днешния опорен полузащитник.

Връзки

източник: en.wikipedia.org

Оставете съобщение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *