Ливърпул се страхува от дълбокото

Ливърпул се страхува от дълбокото – доказва го в рамките на трето поредно десетилетие. Клубът така и не успява да направи решителната крачка, отвеждайки го към най-славните дни в историята му. „Червените“ сякаш не желаят да се научат да плуват в „дълбоките води“, където виреят „големите риби“

 
Това е начинът, по който си обяснявам повтарящите се през годините грешки в клуба. Прекалено много станаха случаите, в които той е на път да се завърне към най-добрите си времена, сякаш бидейки на една крачка от целта, но сгромолясвайки се и не желаейки да се научи да „плува“.

Нека се върнем назад към сезон 2002/03. Тогава, в главата ми, изниква първият спомен на сгромолясване на Ливърпул с гръм и трясък. Жерар Улие и компания току-що бяха направили 2 силни сезона, като им остана да спечелят единствено големите трофеи – Висшата лига и Шампионската лига. Всичко друго бе спечелено – Купата на Футболната асоциация, Купата на Лигата, Купата на УЕФА, Суперкупата на Англия, Суперкупата на Европа, бе завършил втори в първенството. Когато обаче стана време отборът да се гмурне и да започне да плува сред големите, се стигна до провал и връщане назад, с няколко грамадни крачки.

Подобно бе положението и при Рафаел Бенитес. Тогава едната крачка бе направена – спечелена бе Шампионската лига. В първенството обаче, считано за по-трудно за спечелване, Ливърпул отново бе втори, като според мнението на мнозина, бе най-добрият отбор в лигата, през сезон 2008-2009. Момчетата на Бенитес загубиха едва 2 срещи, от общо 38, спечелиха на 2 пъти срещу Манчестър Юнайтед и Реал Мадрид (срещу мадридчани в Шампионската лига). Там някъде обаче дойде и страхът от евентуалния успех, от пречупването на дългата, многогодишна серия без титла. Ливърпул сякаш бе започнал да плува в океана, пълен с акули, но непрекъснато поглеждаше назад, към сушата, където бе по-лесно за живеене. А поглеждайки натам, често допускаше да губи точки от непретенциозни отбори, които накрая сложиха край на амбициите му за титлата. Завръщането към „Зоната на комфорта“ продължи през следващите няколко сезона, през които клубът рязко пропадаше в класирането, извървявайки отново пътя назад. Напрежението и очакванията в битката за големите трофеи, сякаш не бяха по силите на всички в Ливърпул. Те сякаш опитаха от вкуса на славата, но така и не успяха да направят решителната крачка към постоянството. Някои пък сякаш бяха алергични към „солените води“ на големия океан и логично напускаха кораба, но сякаш само за да бъдат заменяни от свои копия, с различни имена.

Брендан Роджърс също се сблъска с този проблем. Всички помним невероятния сезон, в който отново бяхме толкова близо до титлата, но когато трябваше да направим решителната крачка към връщане на славата, се сгромолясахме. Подобно на опита на Бенитес за титла, и Роджърс записа гръмки победи – над Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити, Арсенал, Евертън. Опълчи му се само Челси.
Всички помним подхлъзването на Джерард, което според мнозина сложи край на реалните шансове на Ливърпул за титлата. Футболистите, обаче, сякаш „хванали тен“ от светлините на прожекторите и всекидневното споменаване в медиите, побързаха да изтрият и малките, теоретични шансове, които бяха останали, като буквално „се изключиха“ в Лондон, срещу местния Кристъл Палас, пропилявайки преднина от 3 гола, само за няколко минути и сякаш отправяйки жалостни молби за обратен курс на кораба.
През следващия сезон, отново при Роджърс, се наблюдаваше още едно подобно явление. Отборът сякаш най-накрая се бе отърсил от загубата на титлата и бе записал солидна серия без загуба в първенството, която го върна в борбата за топ 4. Но и тогава, сякаш мазохистичният фетиш, както и „страха от дълбокото“, които върлуват в тази институция, вече повече от 25 години, се проявиха с пълна сила. „Мърсисайдци“ загубиха злощастно от Манчестър Юнайтед, което сложи край на серията им. Шансовете за четворката обаче все още съществуваха. Ливърпул обаче, отново усетил вкуса на нагълтаната вода, предпочете отново да погледне назад, към сушата, и направи тези, до болка познати, крачки назад. Крачки към бряг „Зона Лига Европа“, където не се шуми толкова много и където „камерите“, а и напрежението, са в пъти по-малко.

Ливърпул се страхува от дълбокото и това е причината, всеки път, когато „главата“ започне да потъва, клубът да се връща към „сушата“, където може да остане в сянката на голямата борба, водена от отбори, които се научиха да печелят и загърбиха страха от дълбокото.

Ливърпул се страхува от дълбокото

Ливърпул за пореден път изпусна възможността да се намеси в борбата за топ 4, след като пропиля преднина от 2 гола, в гостуването си на Саутхемптън
снимка: © Liverpool Football Club

Оставете съобщение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *