Ливърпул не успя да победи Тотнъм в равностоен двубой

Ливърпул не успя да победи Тотнъм, въпреки че водеше в резултата. Филипе Коутиньо изведе домакините напред, а Хари Кейн изравни. Силен мач за „мърсисайдци“ записа капитана Джордан Хендерсън, който е моят „играч на мача“

 
Юрген Клоп заложи на най-добрия си състав, в търсене на трите точки и поправяне на грешката от миналия кръг, когато „червените“ загубиха от Саутхемптън с 2:3, въпреки че водеха с 2:0.

Първоначално Тотнъм опита ранен натиск, който постепенно избледня. След 10-ата минута Ливърпул наложи своята воля и диктуваше събитията на терена. Адам Лалана бе сред най-добрите играчи на домакините. Джордан Хендерсън пък бе еднакво полезен, както в дефанзивен план, така и в офанзивен. В защита Деян Ловрен играеше може би най-добрите си 45 минути с фланелката на Ливърпул и осигуряваше комфорта в защитата на домакините.

За Тотнъм много силен мач правеше вратарят Юго Лорис, който спаси отбора си на три пъти. Главна опасност за французина бе Лалана, който обаче не успя да го преодолее.

След почивката на сцената излезе Коутиньо, който непрекъснато тормозеше бранителите на Тотнъм. Именно бразилецът откри резултата, след като му бе асистирано от Даниел Стъридж, който не се запомни с други положителни отигравания в двубоя. Англичанинът така и не успя да покаже най-доброто от себе си, което доведе до пропускане на чисто голово положение, останал очи в очи в Лорис, както и няколко неправилни отигравания, които можеха да доведат до опасности пред вратата на гостите.

Ливърпул не успя да победи Тотнъм

Филипе Коутиньо
снимка: © Liverpool Football Club

В другия край на терена Хари Кейн постепенно започна да играе все по-добре. Голмайсторът имаше само едно чисто голово положени за целия мач и за разлика от Стъридж успя да отбележи след чудесно обръщане и силен удар в долния ляв ъгъл на вратата на Симон Миньоле, който нямаше какво да направи, освен да извади топката то мрежата си. До края на двубоя Кейн на няколко пъти създаваше сериозни проблеми на Ловрен, което ме накара да избера Хендерсън за играч на мача, пред хърватския бранител, който също направи силен мач, но не успя да се намеси достатъчно добре при гола на гостите.

За Ливърпул, освен Хендерсън, Ловрен, Коутиньо и Лалана, за които вече споменах, добри думи заслужават още Миньоле, който спаси силен и опасен удар на Ериксен, малко след като Тотнъм изравни и Емре Джан, който помагаше на Хендерсън в центъра на терена.

Останах разочарован от Алберто Морено, който продължава да бъде опасност за собствения си отбор, с неубедителните си изяви в защита. Именно след негово непокриване на състезател на гостите, можеше да се стигне до гол в полза на Тотнъм – отенък от играта, в който Морено не показва развитие, вече втори пореден сезон.
Мамаду Сако също няма да запомни двубоя с добро. Френският бранител бе направен на няколко пъти за смях и само чудото и добрите изяви на Ловрен предотвратиха няколко гола във вратата на Ливърпул. Личеше си липса на концентрация и мисъл в изнасянето на топката във французина, които доведоха до ниска оценка за играта му в този мач.

За Тотнъм най-добри думи заслужава Кристиян Ериксен, който създаде няколко добри положения за гостите. След една такава можеше да се стигне до гол на Деле Али, но младият британец пое лошо топката и пропиля чисто голово положение. Тази ситуация пък бележи и цялостното представяне на младока в двубоя. Той така и не успя да влезе в мача и няма да бъде запомнен с нищо в него. Хари Кейн не бе сред най-често играещите с топката играчи на Тотнъм, но при малкото положения, които получи успя да отбележи гол и да донесе точката за отбора си. На няколко пъти създаде и сериозни главоболия за защитниците на Ливърпул. Общо взето играта на Кейн в този двубой може да се характеризира като игра на типичната „деветка“. За Юго Лорис вече споменах – той бе основната причина Тотнъм да вземе точка от двубоя, чрез невероятните си прояви преди почивката. Добри думи заслужава и Муса Дембеле, който беше основният мотор в дефанзивен план за гостуващия отбор.
Най-слабите звена, в моите очи, в играта на гостите, бяха Уокър, Али и Сон. Уокър бе направен за смях от Коутиньо, Али бе прекалено статичен, а Сон ще бъде запомнен само и единствено с пропуска си, в ситуация в която бе оставен непокрит от Алберто Морено, която вече споменах.

В крайна сметка равенството изглежда закономерно в моите очи. И двата отбора се стремяха към победата, което направи мача двуостър и приятен за гледане. Статистиката също свидетелства за това.

Моят играч на мача – Джордан Хендерсън (оценка 8.5 по десетобалната система)

Оставете съобщение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *