Ливърпул взе частичен реванш от Ман Сити

Ливърпул взе частичен реванш от Ман Сити. Направи го на Анфийлд, пред своите верни привърженици. Да, това няма да изтрие горчивината от загубения в неделя финал, но бе перфектният отговор от страна на играчите, след тежката загуба.

Момчетата на Мануел Пелегрини цял мач не разбираха какво се случва на терена, докато изпълнителите в червени фланелки им изнасяха лекция. Пелегрини искаше да излъже Клоп, по същия начин, по който го направи преди няколко дни, но този път немецът бе готов с бойния си план, водещ към победата.

Ливърпул логично направи промени в състава си, след тежките 120 минути на Уембли. Ловрен се завърна в състава след контузия, а Фланаган получи шанс за изява на десния бек. Коло Туре партнираше на хърватския бранител, тъй като Сако не успя да се възстанови след сблъсъка си с Джан по време на финала. Адам Лалана също започна като титуляр и по-късно щеше да е с основна заслуга за победата. Ориги пък получи шанс да започне на върха на „мърсисайдската“ атака.

След като видях състава започнах да очаквам с нетърпение играта на Джон Фланаган. Не крия, че искам това момче да се наложи на левия бек, въпреки че все още не съм убеден докрай в качествата му. Играта му ми прилича до някаква степен на тази на Джейми Карагър – твърдост, храброст, агресия, решителност. Разбира се, Фланаган „има още много хляб да изяде“, преди да бъде сравнявам с ливърпулската легенда, но читателят ще се съгласи, че приликите в играта им са налице.
За съжаление, не останах доволен от видяното от Фланаган. Въпреки че действаше на любимата си позиция – десен бек, той така и не успя да влезе в двубоя. Личеше си, че е далеч от най-добрата си форма, което не е учудващо, като се има предвид, че отсъства от терените над една година.

Ливърпул пък не играеше за кой знае какво в този двубой, освен честта си, разбира се. Отборът ни изостава значително от първата четворка в класирането, даваща право на участие в Шампионската лига, и ще бъде чудо, ако се класира за този турнир. От друга страна, предпочитам да не играем догодина в турнира Лига Европа, който според мен е пречка за фитнеса и времето за подготовка, за по-важните в моите очи, мачове от Висшата лига.
Това бе причината да очаквам двубоя без никакво напрежение и с привидно очакване. Вероятно и футболистите са били психически освободени, поне това личеше в играта им. Бързите им комбинации в предни позиции този път се получаваха с лекота и бяха ключът към матирането на три пъти на защитата на „гражданите“.

Мануел Пелегрини отново бе наситил центъра на терена и действаше на контраатака. Клоп, обаче, явно бе готов за този ход и не позволяваше на гостите да контраатакуват опасно. По-добрата игра на Ливърпул се увенча с успех, след чудесен гол от далечно разстояние на Адам Лалана. Англичанинът бе оставен да стреля необезпокояван, нещо което не се виждаше в неделният сблъсък, и нещо което показва, че манчестърци не бяха готови за този мач. Определено им липсваше желанието за игра, а вероятно и вярата в победата. Вероятно и факта, че треньорът им ще напусне след края на сезона, оказва своето влияние и те записаха трета поредна загуба в първенството, с което се отдалечиха от първото място, и което ги поставя в позиция за борба за оставане в заветната първа четворка на таблицата.

Самочувствието на Ливърпул се повиши, след гола, и логично Джеймс Милнър увеличи преднината на домакините, след чудесна бърза комбинация.

На почивката Пелегрини се опита да се върне в двубоя, като пусна втори нападател и замени скъпоплатената си придобивка от лятото Рахим Стърлинг, който се забелязваше на терена, не с играта си, а с освиркванията и подигравките от нашите фенове. По този начин, обаче, мениджърът на Сити оголи центъра на терена – силата на отбора му от неделния мач и Ливърпул взе окончателно контрола над срещата.

Логично се стигна и до трети гол за домакините. Роберто Фирмино увенча страхотното си представяне, от няколко месеца насам, и се разписа. Асистенцията бе на може би най-добрият играч в този двубой – Адам Лалана. Фирмино също бе на висота и се отчете с асистенцията за гола на Милнър. Бразилецът може да се погвали и с уникална статистика – замесен е в 10 гола на клуба, в последните 7 мача – 6 гола и 4 асистенции.

Ливърпул взе частичен реванш от Ман Сити

Роберто Фирмино се радва, след като е отбелязал третото попадение за Ливърпул, в двубоя с Манчестър Сити

До края на мача не се случи кой знае какво. Коментаторът на мача се опита да уплътни времето, като правеше сметки за титлата, топ 4 и мястото на Ливърпул в таблицата. Дори заяви, че отборът ни е в борбата за топ 4, нещо което ми се струва прибързано, имайки предвид прословутото непостоянство на Ливърпул – може да победи всеки и да загуби от всеки…

Все пак, остават 10 двубоя от първенството и мачовете от Лига Европа. Подобрението в играта на момчетата на Юрген Клоп е видимо. Може би не достатъчно, за влизане в четворката, или за трофея от Лига Европа, но кой знае, преди да спечели Шампионската лига в Истанбул, Ливърпул загуби именно турнира за Купата на лигата. Едва ли ще има фен на отбора, който ще се разсърди, ако историята се повтори и нашият отбор отново се окичи с европейска слава.

Честит празник, българи!

Оставете съобщение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *