Кени Далглиш: Ливърпул значи всичко за мен

Този четвъртък се навършват 40 години от деня, в който Кени Далглиш подписа с Футболен клуб Ливърпул.

За да отбележи годишнината, официалният сайт на Ливърпул разговаря с „Краля“, за да получи обширна информация за неговата знаменита кариера на Анфийлд.

В тази статия шотландецът разказва за приключението си от 15-годишен играч на проби до клубна легенда…

Кени Далглиш

Кени Далглиш
снимка: Официален сайт на Ливърпул

Идването на Кени Далглиш в Ливърпул се е забавило с повече от 10 години. 11 години преди да замени Селтик с „мърсисайдци“, в рекорден за Британия трансфер, Далглиш посещава Мърсисайд за пробен период с Ливърпул през 1966 г.

„Дойдох в Ливърпул на 15-годишна възраст. Бях на пробен период, заедно с още няколко шотландски момчета. Изиграх един двубой и бях помолен да се върна за няколко седмици. Бях само на 15. Шенкли бе в клуба по това време, заедно с Рубен Бенет. Те ми казаха, че искат да ме привлекат.“

Далглиш почувствал, че напускане на Глазгоу би била прекалено голяма крачка за един прохождащ футболист. Но впечатлението, направено на Далглиш от неговия известен сънародник, било достатъчно, за да го убеди, че Ливърпул би бил негова идеална дестинация, когато се почувства готов да напусне Селтик.

През 1977 г., когато Боб Пейсли платил 440 000 паунда, за да си осигури подписа на Кени Далглиш, който спечелил 4 титли със Селтик, решението да се привлече шотландеца било лесно.

„Шенкли бе отговорен за всичко, което бе направено в клуба, всички принципи, които бяха въведени в него, отношението, мислите и ангажираността на играчите, и това не се промени. След като се преместих от Селтик, това бе първото място, където се надявах да мога да дойда. Да се преместя в Ливърпул – това бе лесно решение.“

За Далглиш било лесно да се адаптира към новия му дом, заради културните прилики между Ливърпул и Глазгоу.

„Глазгоу и Ливърпул бяха много сходни. И двата града имаха корабостроителници, които през онези времена бяха много активни. Хората имаха еднакъв хумор. Градовете имаха 2 футболни клуба, които бяха от най-висок калибър и имаха велики съперничества. Все едно се бях преместил на друга улица в града.“

През следващите 14 години, като играч и мениджър, Кени Далглиш печели невероятните 9 титли на Англия, 3 купи на европейските шампиони, 3 купи на Футболната асоциация и 4 купи на Лигата.

Успехите в Европа били от първостепенно значение за Далглиш, когато осъществил трансфера си на Анфийлд.

„Не допускахме успехите, които имаме, да ни накарат да се отпуснем. Когато дойдох тук, Ливърпул току-що бе спечелил Купата на европейските шампиони. Европейски трофей – това бе нещото, което винаги се опитвах да спечеля. Когато дойдох в клуба, те бяха надъхани да спечелят трофея и през следващия сезон.“

Далглиш и Ливърпул постигат точно това, в първия сезон на Кени, побеждавайки на финала на турнира за Купата на Европейските шампиони Клуб Брюж с 1:0 на Уембли, с гол на „Краля“.

Предвид огромния брой триумфи през цялата му кариера, Кени Далглиш има голям брой специални моменти и успехи, за които да си спомня. Един от тях се откроява над останалите, заради значителната му важност, в период на траур за хората от града, след трагедията в Хилзбъро.

Когато го попитахме за най-значимия момент в кариерата му, Далглиш избра финала за Купата на Футболната асоциация през 1989 г., защото това е мач, с не само спортно значение, а и мач, който символизира дълбокото чувство на гордост и обединеност на цял един град. В този двубой Ливърпул побеждава Евертън с 3:2, след продължения, на Уембли, в емоционално мърсисайдско дерби.

„Мисля, че най-трогателният успех, бе спечелването на Купата на Футболната асоциация, в годината на Хилзбъро. Очевидно, поради грешните причини. Мисля, че това бе важно за всички. Мисля, че по това време Ливърпул бе изтъкнат като клуба на всички хора.“

Далглиш гледа двубоя от тъч линията, след като е назначен на поста играещ мениджър, наследявайки Джо Фейгън, през 1985 г.

Кени Далглиш признава безценната подкрепа, която е получил от опитния му екип по това време.

„Имах невероятен екип. Имах Рони Моран и Рой Еванс, те останаха. Боб Пейсли идваше и се грижеше за мен, сякаш ми бе бавачка. Там бе и старият Том Сондърс, който бе много интелигентен човек и винаги бе покрай футболния клуб. Той знаеше много за футбола, здравата работа, и бе много внимателен. Той бе човек, който достигаше до логиката.“

Далглиш овакантява поста на мениджър през 1991 г., с което слага край на един необикновен период в Ливърпул, който го прави истинска легенда на клуба.

Решението на Кени Далглиш да напусне клуба не било лесно, но се оказало най-доброто тогава, както за него, така и за Ливърпул.

„Беше много трудно решение. Имах късмета да мога да направя избор. На Ливърпул бе нужен човек, който да взима повече правилни решения, отколкото грешни. През това време взимах решения, които по-късно ми се струваха грешни, така че това бе най-правилното решение, мисля, за мен самия и за футболния клуб.“

Един епизод приключва, но това не е последният такъв. 20 години по-късно започна нов, когато Кени Далглиш се завърна начело на Ливърпул, през януари 2011 г.

„Нямаше как да откажа. Бях на една лодка, някъде в Дубай. Те организираха завръщането ми в града. Мелууд (бел.прев.: тренировъчната база на Ливърпул) определено се бе променил много, но, според мен, основата бе същата. Това е Футболен клуб Ливърпул – знам какво значи той, а и те ме познаваха. Знаех, че няма да бъда мениджъра на отбора за прекалено дълго, но времето, прекарано там, бе фантастично. Почувствах се наистина добре, горд и привилегирован да бъда отново мениджъра на Ливърпул.“

Бидейки осиновен скаусър през последните 40 години, Далглиш сега се чувства като у дома си. Ливърпул е мястото, на което наистина принадлежи.

„Клубът се е реализирал като семейство за нас. Ливърпул винаги е бил близо до нашите сърца, и е хубаво да мисля, че 2011 г. е индикатор точно за това. Последните 40 години бяха фантастични.“

„Децата ми са отгледани в този район. За нас, това е нашият дом. Аз и Марина (бел.прев.: съпругата на Кени Далглиш) сме горди да сме от Глазгоу, но сме и горди да бъдем осиновени скаусъри, та последните 40 години минаха като един миг, наистина.“

Какво значи Футболен клуб Ливърпул за Кенет Мадийсън Далглиш – 4 декади след пристигането му на Анфийлд?

„Всичко.“

източник: Официален сайт на Ливърпул

Оставете съобщение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *