Какви са причините за провала през сезон 2014-2015

Ливърпул 2014-2015

Отборът на Ливърпул позира преди мач от сезон 2014-2015

Сезон 2014/2015 трябваше да затвърди Ливърпул като претендент за титлата в Англия и сигурен участник в Шампионската лига. Вместо това, сезонът може да се счита за провален, след като отборът завърши едва шести в първенството и отпадна още в груповата фаза на Шампионската лига. Трансферите, които бяха направени, се оказаха провал, а напускането на Луис Суарес и непрестанните контузии на Даниел Стъридж отслабиха атаката на клуба. В тази публикация ще се опитам да изброя причините за получилия се неуспешен сезон.

Продажбата на Луис Суарес

„Проблематичният“ Луис Суарес, който често се забъркваше в скандали, бе може би най-важния футболист в Ливърпул, през сезон 2013/2014, когато отборът се бореше до последно за спечелването на титлата в Англия. Избран за играч на сезона в лигата и отбелязал 31 гола в 33 мача, той водеше Ливърпул към успехите. „Сприхавият“ му характер често водеше до проблеми с противникови играчи и медиите в Англия, които не изпускаха възможност да създадат поредната афера около него. Върхът може би ситуацията с Патрис Евра, в края на сезон 2012-2013, която доведе до наказание от 8 мача, част от които се пренесоха в началото на сезон 2013-2014. От този момент нататък, Луис бе атакуван при всяка удобна възможност от „безпристрастните“ английски журналисти.

Характерът и желанието за „победа на всяка цена“, сякаш бяха моторът на Ливърпул. Желанието за успех, което показваше уругваецът, сякаш се предаваше и на останалите футболисти на Ливърпул.
След като окончателно реши да остане в Ливърпул, той показа може би най-добрия футбол, до този момент в кариерата си. Това бе и ключът към атаката на Ливърпул към титлата.

След като „червените“ не успяха да спечелят титлата и завършиха втори, сякаш Суарес вече знаеше, че ще напусне „Анфийлд„. Загадка остава дали поредното му ухапване, което се състоя по време на Световното първенство по футбол в Бразилия, бе просто изблик на ярост, или с него той целеше да форсира преминаването си в Барселона. В крайна сметка, собствениците на Ливърпул прецениха, че е най-добре за „мърсисайдци“ да се разделят с него, в ситуация, в която можеха да вземат най-много пари за правата му. Освен това, урусът бе наказан, отново, и щеше да пропусне още една серия от мачове.

По този начин, Ливърпул загуби може би единствения си играч от световна класа, с което се разруши и партньорството с Даниел Стъридж на върха на мърсисайдската атака. Бяха направени цели 9 входящи покупки, главно с парите от продажбата на Суарес, с което се целеше да се запълни празнината оставена от Луис, както и да се разшири широчината на състава, за да може отборът да е конкурентоспособен на всички фронтове, на които му предстоеше да играе.

Луис Суарес с червената фланелка

Луис Суарес бе основния ключ към успехите на Ливърпул през сезон 2013-2014

Неуспешните трансфери

След като бяха похарчени 117 милиона паунда за трансфери, преди началото на сезона, се очакваше Ливърпул да бъде сред конкурентите за титлата в Англия. Отборът притежаваше по-голяма широчина, след покупката на нови 9 играчи и трябваше да се представи добре във всички турнири, в които щеше да участва.

За съжаление, по-голямата част от тези играчи не оправдаха очакванията. От тримата, привлечени от Саутхемптън, най-добре се справи Адам Лалана. След 25 милионния си трансфер, обаче, сякаш се очакваше повече от шест гола, които успя да отбележи през сезона. Рики Ламбърт добави само 3, въпреки че се включи в цели 36 мача, повечето от които като резерва. Деян Ловрен бе може би най-големия провал в трансферната политика на Ливърпул. Хърватинът често допускаше груби грешки, но поради честите контузии на Мамаду Сако, се налагаше да играе. Определено се очакваше много повече от Ловрен, който трябваше да се превърне в лидер и стълб на ливърпулската отбрана.

Лазар Маркович също бе привлечен с големи очаквания. Младият полузащитник бе станал шампион на Сърбия и Португалия и след като бяха заплатени 20 милиона паунда, за неговите права, се очакваше той да бъде основна фигура в състава на Ливърпул. Вместо това, обаче, младият сърбин не успя да впечатли с изявите си на „Анфийлд“. Често бе променяна позицията му на полето, като се налагаше да играе като дясно крило, десен халф-бек, и по-рядко на любимата му позиция, на левия фланг на атаката. За 31 участия с червената фланелка, записа 3 гола, доста скромна цифра за играч, за когото бяха платени толкова много пари. Все пак, трябва да отчетем факта, че това бе първи допир на Лазар с Висшата лига, а освен това той е и още много млад.

Няма как да не причислим към числото на провалените трансфери и този на Марио Балотели. Италианецът бе считан за рисков трансфер, но качествата му са безспорни. 4 голя на сметка му и доста безличната игра, която показа, веднага доведе до недоволството на феновете. Въпреки всичко, си личеше желание в изявите на Балотели, който обаче рядко се озоваваше на чисти голови ситуации, което ме кара да се чудя, дали той е виновен за слабата цифра на отбелязаните от него голове, или проблемът е вътре, в самия отбор.

Емре Джан, пък сякаш бе лъчът на надеждата в трансферния прозорец, за Ливърпул. Младият немец веднага загатна за голямата си класа и въпреки крехката си възраст, се утвърди като титулярен състезател. Където и да беше поставян от Брендан Роджърс, той успяваше да се справя. Разбира се, личаха и доста грешки в играта му, обичайни за футболист с малко опит, който освен това за пръв път се озоваваше по английските терени. Бъдещето е пред Джан и надеждите, че той ще се превърне в ключов състезател за Ливърпул, след време, са налице. Друг млад състезател, привлечен през лятото на 2014г., който също може да се счете като успешен трансфер е Алберто Морено. Младият испанец веднага се утвърди като титуляр, на левия бек, което не бе проблем, след многобройните контузии на Хосе Енрике и Джон Фланаган и малката конкуренция за този пост. Привлеченият от Севиля бранител, записа 41 двубоя и наниза 2 попадения, първото от които дойде срещу Тотнъм, в началото на сезона, след прекрасен пробив по левия фланг, който показа, че Морено има качествата да се изявява успешно и като крило. Разбира се, и при него предстои много работа, но наченките за успешен трансфер са лесно забележими.

Марио Балотели с фланелката на Ливърпул през сезон 2014-2015

Сезон 2014-2015 не бе сред най-силните в кариерата на Марио Балотели

Проблемите в защитата

През трите си години начело на Ливърпул, Брендан Роджърс така и не успя да се справи с проблемите в отбраната на отбора. Под негово ръководство, Ливърпул допусна средно по 47.333 гола на мач, в първенството. Грубите индивидуални и колективни грешки бяха често явление, а прогрес в тази част от играта, след тези три години, не се забелязва.
При последния задържал се за по-дълго мениджър на Ливърпул – Рафаел Бенитес, процентът на допуснати голове на мач, бе драстично по-нисък – 30.500.

Силата на Ливърпул, при Роджърс, е атомното нападение. През миналия сезон, обаче, основната звезда Луис Суарес бе продаден, а Даниел Стъридж, който беше неговия основен партньор в нападението, често отсъстваше. По този начин, Ливърпул загуби най-силното си оръжие – головата мощ. Новите трансфери в атаката не оправдаха очакванията. Балотели и Ламбърт отбелязаха съответно 1 и 2 гола в лигата.
При положение, че основния коз (головата мощ) отсъстваше, а защитата бе все така слаба, е лесно да си обясним защо Ливърпул се представи слабо, през сезон 2014/2015.

Футболисти, представили се под възможностите си

През този сезон, доста от футболистите на Ливърпул се представиха под нивото си, що се отнася до статистическите данни. Особено при новите попълнения, това си личеше най-осезаемо. Най-сериозно е „пропадането“ при Марио Балотели, който за целия сезон записа едва 4 попадения, срещу 18 с фланелката на Милан, през сезон 2013-2014. Спадът във формата на Балотели, във Висшата лига, обаче не е само от последния сезон. През сезон 2012-2013, като футболист на Манчестър Сити, италианецът бележи едва 3 гола в 20 двубоя, във всички надпревари, след което е продаден, през януари 2013г., на Милан. Това непостоянство в представянето на „Супер Марио“ (във Висшата лига), не позволява да се създаде точната представа, дали проблемът е в неговата форма и аклиматизация, или някъде другаде.

Рики Ламбърт е друг нападател, сериозно занижил головата си активност. През последните два сезона, в които игра за Саутхемптън, Рики наниза съответно 15 и 13 гола във Висшата лига, срещу едва 2 за Ливърпул, през миналия сезон. Подобни са цифрите и при съотборника на Ламбърт, още от времето му в Саутхемптън Адам Лалана, отбелязал 9 попадения във Висшата лига, за Саутхемптън, през сезон 2013/2014, срещу 5 за Ливърпул, през миналия сезон. Голяма пробойна има и при друг футболист, привлечен от Саутхемптън Деян Ловрен, който само за 1 сезон, се превърна от стабилен защитник във Висшата лига, до един от най-често грешащите играчи в първенството.

Спад се наблюдаваше и при Симон Миньоле (първата половина на сезона), Даниел Стъридж и Фабио Борини (играли прекалено малко). Все пак, имаше и ръст в статистиките и представянето на Фелипе Коутиньо, Джордан Хендерсън, Рахим Стърлинг, Джо Алън (втората половина на сезона).

Причините, довели до спада, могат да бъдат най-различни – неправилна предсезонна подготовка, неправилен тренировъчен режим, спад във формата, временно надскачане на възможностите на играчите в минали сезони (последните 2 причини не звучат правдоподобно, защото става дума за цяла група от играчи, а не за индивидуални примери), грешни треньорски указания, съвкупност от причини и др.

Тактическите слабости на Брендан Роджърс

В слабата първа половина на сезона, нямаше и помен от тактическите прийоми на Роджърс, от силния 2013-2014. Липсваха опустошителните за противника първи десетина минути, където Ливърпул нанасяше тежкия си удар. Липсваше и прибраната игра, съпровождана от мълниеносни контраатаки. Другите отбори, сякаш бяха научили уроците си и Роджърс вече не бе в състояние да ги изненада. Наблюдаваше се липса на ярко изразен план „Б“, както и на свежи идеи, когато играта не вървеше. Всичко това продължи чак до средата на сезона, когато успешно бе преминато към тактика с трима централни бранители, но сякаш вече бе късно за спасяване на сезона.

Брендан Роджърс - сезон 2014-2015

Слабото представяне през сезон 2014-2015 постави под сериозна въпросителна бъдещето на Брендан Роджърс

Слабото представяне срещу отборите завършили в топ 4

1 победа, 2 равенства и 5 загуби – това бе активът на Ливърпул, срещу отборите финиширали в четворката. Това са едва 5 точки, или средно по 0.625 точки на мач. Единствената победа дойде срещу Манчестър Сити, след красиви попадения на Джордан Хендерсън и Филипе Коутиньо. „Най-тежки“ бяха загубите от Манчестър Юнайтед, когато отборът не бе надиграван, но губеше. Втората загуба от Юнайтед, пък спря серия от 13 поредни мача без загуба в лигата, към края на сезона и практически сложи край на надеждите на „мърсисайдци“, за четвъртото място.

Слабата първа половина на сезона

Едва 28 спечелени точки през първите 19 мача от Висшата лига (средно по 1.473 точки на мач). С такъв актив Ливърпул не само, че вече не бе в битката за титлата, а се превърна и в аутсайдер за място в четворката. За сравнение, през сезон 2013-2014, спечелените точки по средата на надпреварата в лигата, бяха с 8 повече – 36 (средно по 1.894 точки на мач). На всичкото отгоре, отборът се представяше слабо и в Шампионската лига, където в крайна сметка отпадна безславно, в група с Реал Мадрид, Базел и Лудогорец.
През зимния трансферен прозорец, пък не бяха привлечени нови играчи, като бе решено да се доиграе сезонът, с наличния потенциал, въпреки че си личеше нуждата от подсилване.

Честите смени на тактиката и системата на игра

След като резултатите на отбора бяха слаби, Брендан Роджърс реши да промени тактиката и схемата на игра. Любимото му 4-3-3 бе трансформирано в 3-4-3, с което се целеше заздравяване на защитата. Играта на тима стана по-директна, като бяха намалени разиграванията в собствената половина, където често се губеше ценно време, в подавания между вратаря и централните защитници. Често се променяха и изпълнителите на терена, като за целия сезон, на позицията на десния бек/халф-бек се завъртяха цели 5 състезатели – Глен Джонсън, Хавиер Манкийо, Емре Джан, Джордън Айб и Лазар Маркович.

В крайна сметка, промените дадоха временно подобрение и във втората половина на сезона (без да броим финалния крах), Ливърпул заигра добре и успешно. Бе записана серия от 13 поредни мача без загуба в лигата, между 17 и 29 кръг, когато „червените“ започнаха да мечтаят за четвъртото място. Въпреки това, в турнирите последваха 2 отпадания. В Купата на лигата, от Челси, на полуфинал, а в Лига Европа, от Бешикташ, на 1/16 финал.

Контузиите на Даниел Стъридж

След като Луис Суарес бе продаден на Барселона, основната тежест в атаката на „червените“ падна върху Даниел Стъридж, от когото се очакваше да бъде основния реализатор на състава. За съжаление, обаче, английският национал страдаше през почти целия сезон от контузии, и записа само 5 гола, във всички турнири. Привлечените през лятото нападатели Марио Балотели и Рики Ламбърт, бяха далеч от най-добрите си дни и по този начин Ливърпул остана без основен реализатор.

Трагичните резултати в последните мачове за сезона

След загубата от Манчестър Юнайтед на „Анфийлд“, сякаш сезонът за „червените“ приключи. В последните 8 кръга бяха записани едва 2 победи и общо 8 точки, което доведе до финиширане на шеста позиция. В последния кръг бе записана и срамна загуба като гост на Стоук Сити с 1:6, след която усилено се заговори за уволнение на Брендан Роджърс.

Оставете съобщение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *