Бил Шенкли – „Той направи хората щастливи“

Легендата Бил Шенкли

24.04.1973. Ливърпул става шампион на Англия. Бил Шенкли е избран за мениджър на годината.

БИЛ ШЕНКЛИ
Дата на раждане: 2 септември 1913
Място на раждане: Гленбък, Шотландия
Клубове, които е ръководил: Ливърпул, Карлайл Юнайтед, Гримсби Таун, Уоркингтън и Хъдърсфийлд Таун
Идва в Ливърпул от: Хъдърсфийлд Таун
Идва в Ливърпул на: 1 декември 1959
Първи мач начело на Ливърпул: 19 декември 1959
Напуска Ливърпул на: 12 юли 1974

Статистика

Мачове начело на Ливърпул в лигата: 609
Мачове начело на Ливърпул във всички турнири: 783

Успехи начело на Ливърпул

Шампион на Англия: 1963/64, 1965/66, 1972/73
Шампион на Втора Дивизия: 1961/62
Купа на Футболната Асоциация на Англия: 1965, 1974
Купа на УЕФА: 1973
Мениджър на годината: 1973

Футболна кариера

Бил Шенкли бил страхотен футболист, станал известен във втородивизионния Престън Норт Енд, където пристигнал от Карлайл Юнайтед, намирал се една дивизия по-надолу в английската футболна йерархия. Трансферът се осъществил през 1933г., когато Шенкли бил на 20 години. Дебютът му като титуляр за Престън бил на 9 декември 1933г. срещу Хъл Сити. Шенкли бързо се утвърдил като титуляр и любимец на феновете, главно заради себераздаването и лоялността си. В края на сезона Престън спечелили промоция за Първа Дивизия.

В разочароващия за тях сезон 1936/37 Норт Енд имали удоволствието да достигнат до финала за Купата на Футболната Асоциация. На стадион Уембли, те повели срещу силния състав на Съндърланд, който обаче спечелил с 3:1. През следващата година, Шенкли отбелязал първия си гол за Престън Норт Енд, в лигата, в равенството 2:2 срещу Ливърпул, на стадион Анфийлд, на 2 февруари 1938г. Норт Енд отново достигнали до финала за Купата на футболната асоциация, в края на сезона, като този път спечелили с 1:0 срещу Хъдърсфийлд. Този успех бил „връхната точка“ във футболната кариерата на Бил Шенкли. Седем години от пика на спортната му форма, пък били „похабени“, заради Втората световна война, когато не се играели официални срещи. Шенкли, който бил в Кралските военновъздушни сили, бил главен футболист в Норич, Лутън, Арсенал и Партик Тистъл, по време на войната. Той изиграл и един мач за Ливърпул, при победата с 4:1 над Евертън, на „Анфийлд“.

Когато отново започнали да се играят официални срещи, през сезон 1946/47, Престън все още имали правата над Шенкли и той продължил професионалната си кариерата при тях, след като приключили военните действия. Шенкли вече бил считан за част от предвоенното поколение. Много клубове, вече разчитали на млади играчи, в опит да започнат наново, след приключването на войната. Шенкли, все още завършен играч, започнал да се занимава със странична дейност и често помагал да бъдат налагани младежите от резервния отбор, в представителния състав.

През 1949г., Бил Шенкли бил капитана на Престън, който се представял слабо в Първа дивизия и изпаднал през пролетта. Преди края на шампионата, Шенкли получил оферта от бившия си клуб Карлайл Юнайтед, да стане техен мениджър и той приел. Когато Томи Докърти взел мястото на Бил Шенкли, в единайсеторката на Престън, Шенкли му казал:
„Поздравления. Вече си най-добрия десен полузащитник в света. Просто си сложи фланелката, с номер 4, и я остави да търчи наоколо. Тя знае къде да отиде.“

Бил Шенкли - футболист на Престън Норт Енд

Бил Шенкли по време на футболната му кариера в Престън Норт Енд

Бил Шенкли - футболист на националния отбор на Шотландия

Бил Шенкли позира с фланелка на националния отбор на Шотландия

Мениджърска кариера

На Шенкли никога не му липсвала увереност в собствените му възможности. В неговата автобиография, по повод първото му назначение като мениджър, той казва следното:
„Имах знанията. Бил съм около хора, които знаеха как да тренират отбори и имах собствена концепция за човешките същества и психологията.“

Неговите методи, определено се различавали, от тези на съвременници му. Шенкли бил готов да върши всякаква работа, колкото и робска да била. Той предпочитал да използва уредбата на стадиона, за да приветства феновете, малко преди началото на домакинските мачове, вместо да пише бележки до тях, в брошурата за мача.
Карлайл се представяли слабо в северната Трета дивизия и имали проблеми да привличат играчи от Южна Англия, заради тяхната географска отдалеченост от тях. Шенкли веднага се възползвал от този факт, и превърнал Брънтън Парк (стадиона на Карлайл) в нещо като крепост. Той непрекъснато напомнял на своите играчи, колко уморени щели да бъдат техните противници, пътувайки до толкова отдалечено кътче от страната.
Карлайл били полезни за кариерата на Бил Шенкли, както и той за тях. Когато ги поел, те спечелили 14 победи, до края на сезон 1948/49, и завършили на петнайста позиция. Пикът бил през сезон 1950/51, когато записали 25 победи и завършили на трета позиция.

След разправия с ръководството, което отказало да спази обещанието си да раздаде бонуси, в случай, че отборът завърши в тройката, Шенкли подал оставка.
Следващият отбор в мениджърската кариера на Бил Шенкли бил Гримсби Таун. Въпреки, че изпадали през 1951г. и щели да играят в северната Трета Дивизия, както досегашния отбор на Шенкли Карлайл, той искал да напусне Карлайл, заради недостатъчните финансови средства там, с които да се постигне напредък, и защото смятал, че в Гримсби има по-голям потенциал. 5 месеца по-рано, Шенкли кандидатствал за работа в Първа дивизия. Джордж Кей трябвало да оваканти поста си в Ливърпул, поради здравословни причини. По този случай, Шенкли казва в автобиографията си следното:
„Получих телефонно обаждане от Ливърпул, които ме попитаха дали искам да се явя на интервю за работа.“
Шенкли искал да остави своя собствен отпечатък в отбора, но в онези дни, членовете на управителния съвет имали голямо влияние върху случващото се в самия състав. Голямото разминаване настанало, когато членовете на управителния съвет на Ливърпул, казали на Шенкли, че след като той им предаде листа с играчите за даден мач, те можели да го променят, ако сметнали за добре. Шенкли коментира в автобиографията си:
„Просто ги попитах, ако няма да имам последната дума за определянето на състава, то на какво точно ще бъда мениджър?“
Отборът от стадион Блъндъл Парк (Гримсби) бил в Първа дивизия, през 1948г., но започнал да пропада. Моралът на футболистите и феновете бил нисък. Въпреки това, футболистите, които били в Гримсби, когато отборът бил в Първа дивизия, все още били там, главно защото нямало много полза от сменяне на клубната принадлежност през тези времена, заради тавана на заплатите, който действал в английския футбол.

Шенкли бързо успял да сплоти състава, който заварил и резултатите се подобрили. През сезон 1951/52, Гримсби били близо до промоция, но я изпуснали, въпреки че спечелили 36 точки от възможни 40, в последните 20 мача (бел. ред. по това време, за победа се давали 2 точки, вместо 3, както е в наши дни). В началото на следващия сезон, в клуба царял оптимизъм, но и разочарованието от пропуснатата промоция, все още се усещало. Съставът бил застаряващ и след добър старт, резултатите започнали да се влошават, което довело до безславен сезон. На Шенкли не били отпуснати пари, за да привлече нови играчи, а пък той не бил готов да даде път на някои обещаващи футболисти от резервния отбор, заради лоялността му към по-възрастните играчи в състава. Разочарован от събитията, Шенкли напуснал през януари 1954г, посочвайки липсата на амбиции в клуба, като основна причина за решението си.

Шенкли бил само няколко дни без работа, след като напуснал Гримсби, но безспорно направил няколко крачки назад, по футболната стълбица, поемайки отбора на Уоркингтън. Клубът бил част от Футболната лига на Англия, от едва две години. През сезон 1953/54 Шенкли ги изкачил до дванайста позиция. Уоркингтън били трансформирани и играели възхитителен футбол. През сезон 1954/55, завършили на задоволителната осма позиция в северната Трета дивизия. Шенкли „презаредил батериите си“, които били доста „изтощени“, след престоя му в Гримсби и отново започнал да се изкачва по мениджърската футболна стълбица.
След като чул, че бившият му колега, от дните му в Престън Анди Бийти, имал проблеми в Първа дивизия, начело на Хъдърсфийлд, Шенкли подал оставка на 15 ноември 1955г., за да помогне на Бийти.

„Ако баща ми бе моята пътеводна светлина в живота, то Бил Шенкли бе моя футболен ментор. Има ли някой, който да обича играта повече от него? Ако има такъв, все още ми предстои да го срещна. Той бе утвърден играч, когато го срещнах за първи път, когато бях младеж. Редовно идваше на нашите мачове. Бил би спрял навсякъде, където се играе футболен мач. Още тогава, въпреки че се намираше в началото на кариерата си, си личеше, че ще стане мениджър, и то много добър.“ – сър Стенли Матюс

Шенкли станал асистент-мениджър и тренирал резервите на Хъдърсфийлд, но на 5 ноември 1956г., след като клубът изпаднал във Втора дивизия, Бийти напуснал и Шенкли станал мениджър. На Бъдни Вечер, същата година, Шенкли дал пълен дебют (бел. ред. пълен дебют означава дебютантът да стартира като титуляр в първия си мач) на една от изгряващите звезди на клуба – шестнайсет годишният Денис Лоу. Шенкли не успял да върне Хъдърсфийлд в Първа дивизия, но започнал да оставя своята следа в професията.

Когато пристигнал на „Анфийлд“, през 1959г., Ливърпул били във Втора дивизия. Тренировъчната база „Мелууд“ била пълна бъркотия, а „Анфийлд“ (стадионът) – не особено приятна гледка. Отборът бил претъпкан със средни по възможности играчи, но и с доста качество сред резервите. Шенкли веднага се почувствал като у дома си и незабавно усетил близост с привържениците. Те били неговият тип хора.

Ливърпул допуснал седем гола и не отбелязал нито един, в първите два мача на Бил Шенкли, начело на отбора.
Освен, че подобрил тренировъчните условия, Шенкли изчистил състава от ненужните играчи. Той се опитал да убеди директорите, че не трябва да бъдат пестени средства за подобряването на отбора. Накрая, 18 месеца след като поел Ливърпул, в състава пристигнали Йейтс и Сейнт Джон, играчи, които той искал, още докато бил мениджър на Хъдърсфийлд. Шенкли бил уверен, че те ще се окажат ключови попълнения.
„Сейнт Джон и Йейтс бяха 23 годишни. Отидох при господин Сойер (финансовият директор на Ливърпул по онова време) и му казах, че може да ме уволни, ако те не играят добре. Казах му, че ще заложа живота си върху това.“ – Бил Шенкли

„В предсезонната подготовка, когато пристигнеш на Анфийлд, обуваш чифт тренировъчни обувки. Те не бяха като днешните обувки за пробягване на големи разстояния. Те бяха „помпи“. Трябваше да бягаме с тях от „Анфийлд“ до „Мелууд“. Около „Мелууд“ 3 или 4 пъти, след което извървявахме целия път, обратно до „Анфийлд“. С Роджър Хънт пътувахме с влака от Уорингтън и след около 3 дни на бягания, вече не можехме да слизаме по стълбите. Части от прасците ни, буквално бяха изчезнали. Веднага след пристигането си, Шенкли промени тези практики. Той казваше:
„Вие играете на тревни игрища и ще тренирате на такива.“
И това беше. След това видяхме торба с топки. Това бе нещо ново за нас“ – Томи Лорънс разказва за живота в Ливърпул, преди пристигането на Шенкли.

Бил Шенкли - мениджър на Ливърпул

Бил Шенкли позира на стадион Анфийлд, по време на кариерата му като мениджър на Ливърпул

Бил Шенкли и Боб Пейсли - мениджъри на Ливърпул

Бил Шенкли заедно с Боб Пейсли – негов асистент мениджър в престоя му в Ливърпул, а по-късно и негов наследник на поста

Рони Моран бил опитен състезател. Той бил доста впечатлен от новия треньор.
„В първите три месеца под негово ръководство, научих повече, отколкото през седемте ми години като професионалист. Иска ми се да бях с 5 години по-млад.“

Шенкли усещал, че Ливърпул били готови за промоция. Ключовите играчи в защита и нападение били по местата си. Ако мърсисайдци били нервни, то не си личало, след като отворили преднина от 7 точки, през октомври. Червените загубили два мача около Коледа и преднината им се скъсила до само 2 точки. Скоро нещата се подобрили и дългоочакваната промоция в Първа дивизия била осигурена, пет кръга преди края на сезона, след победа с 2:0 над Саутхемптън.
Пред сайта www.lfchistory.net, Йейтс заявява, че сезон 1961/62 бил най-важния в неговата кариера, а може би и в тази на Бил Шенкли.
„Най-големият успех, който постигнахме бе спечелването на Втора дивизия. Винаги ще твърдя това, защото без този успех, нямаше да дойдат другите такива.“

Следващият сезон бил сезон на затвърждаване в топ дивизията. В него Ливърпул завършили на осма позиция, като единственият „проблем“ бил, че градският съперник Евертън станали шампиони.
Ливърпул и Евертън си разпределяли домашните трофеи в следващите 5-6 години, нещо което щяло да се повтори 20 години по-късно. В началото на сезон 1963/64 Евертън били водещия отбор в Мърсисайд. Факт, който дразнел Шенкли. Шотландецът запазил ядрото на състава, който спечелил промоция, 2 сезона по-рано и направил важна покупка, в лицето на лявото крило Питър Томпсън. След не особено добър старт на сезона, Ливърпул най-накрая се изкачили на върха на Първа дивизия, на 23 ноември 1963г., след победа над Манчестър Юнайтед, тяхна осма от последните им девет мача в лигата, през този период. Титлата била осигурена, след невероятна победа с 5:0 над Арсенал, на „Анфийлд“, 3 кръга преди края на сезона.

През следващия сезон Ливърпул завършили на разочароващото седмо място в първенството, печелейки 13 точки по-малко, в сравнение с предишния сезон. Участието им в турнира на Купата на европейските шампиони, отнело голяма част от енергията на отбора, който достигнал до полуфинал в тази надпревара, отпадайки след спорни съдийски решения, в Милано. Ливърпул се представяли добре и в турнира за Купата на футболната асоциация, където достигнали за трети път в историята си, до финала на надпреварата. Те загубили предните 2 финала, но този път спечелили, след победен гол с глава на Сейнт Джон. Шенкли разказва за този мач:
„Възрастни мъже плачеха. Това бе най-великото чувство, което едно човешко същество може да усети. Имаше много моменти на гордост – чудесни, фантастични моменти. Но този бе най-великия.“
През сезон 1965/66 Ливърпул спечелили титлата отново, а съседите им Евертън спечелили Купата на футболната асоциация. Червените достигнали до финала на турнира за Купата на носителите на европейски купи, но загубили от Борусия Дортмунд на „Хемпдън Парк“.

Великият отбор на мърсисайдци, от 60-те години, спечелил промоция за Първа дивизия, спечелил титлата 2 пъти, Купата на футболната асоциация веднъж и прогресирал в Европа. Това бил преходен период за клуба. След втората спечелена титла, през това десетилетие, повече титли до неговия край не последвали, но червените не завършили по-назад от петото място, до края на декадата. Грешката на Шенкли била, че твърде дълго време не направил генерални промени в състава.
Пред сайта www.lfchistory.net, Йейтс разказва:
„Всички в отбора бяхме на сходна възраст, та през 1967г., бяхме около 30-те. Той (Шенкли) започна да променя стартовия състав, тактиката, играчите, което ни отне, може би 3 години, за да се сработим.“

Не всички трансфери на Бил Шенкли, се оказали успешни. Алън Еванс и Тони Хейтли имали кратки кариери на „Анфийлд“, за разлика от Емлин Хюз. Шенкли се опитал да го привлече, след като го гледал как играе в първия му професионален мач, но трябвало да бъде търпелив, докато най-накрая успял да го доведе в Ливърпул.

В един студен февруарски следобед, през 1970г., Ливърпул били отстранени от турнира за Купата на футболната асоциация, от втородивизионния Уотфорд.
„След загубата от Уотфорд знаех, че трябва да си свърша работата, и да променя отбора. Ако не го бях направил, щях да бъда освободен от клуба.“ – Бил Шенкли

На мястото на по-възрастните футболисти дошли играчи като Рей Клемънс, Лари Лойд, Джон Тошак, Стийв Хейуей и Браян Хол. Бил завършен и вдъхновяващият трансфер на Кевин Кийгън, който дошъл от Скънторп Юнайтед. Новодошлите футболисти, плюс младите състезатели от края на 60-те, в лицето на Томи Смит, Крис Лоулър, Йън Калахан и Емлин Хюз, които били сред „оцелелите“ от чистката, последвала след загубата от Уотфорд, се превърнали в ядрото на следващия велик отбор на Ливърпул, който спечелил Купата на УЕФА и първенството, през 1973г., както и Купата на футболната асоциация, през 1974г. Победата над Нюкасъл Юнайтед, във финала за Купата на футболната асоциация, била „лебедовата песен“ в кариерата на Бил Шенкли. По този повод, вече 60-годишен, той разказва, спомняйки си как е стоял в съблекалнята на стадион Уембли, след края на мача, размишлявайки:
„Бях уморен след всичките тези години. Знаех, че скоро ще се откажа.“

Ерик Тод, който интервюирал Бил Шенкли, през декември 1968г., за вестник „Гардиън“, казва в заключението на статията си:
„Преди да се разделим, Шенкли привика управителя на хотела, и му каза:“
„На партито ще има 17 човека, което означава, че трябва да има 17 пържоли. Когато пристигнем, ги искаме поднесени с чипс. За след това, трябва да ни донесете 17 пресни плодови салати и пресен крем. Разбра ли? За закуска трябва да има…“
„Истински отборен играч“ – завършва статията си Тод.

Ужасно тъжно е, че след толкова много успехи, отношенията между Шенкли и клуба, на когото той служил толкова добре, за почти 15 години, се усложнили. Може би и двете страни имали вина за това. Ситуацията била сложна.
„Все още исках да помагам на Ливърпул, защото клубът се превърна в моя живот, но не ми бе даден шансът.“ – Бил Шенкли
След като бил освободен от поста си, Шенкли продължавал да се появява на тренировъчната база на Ливърпул „Мелууд“, но почувствал, че е по-добре да спре да го прави. Той казвал, че ще бъде поласкан, ако бъде поканен да стане директор на клуба, нещо което със сигурност заслужавал, заради всичко, което постигнал като мениджър на Ливърпул, но офертата така и не дошла.

Шенкли може и да изглеждал „неразрушим“, но в крана сметка бил покосен от сърдечен удар, през есента на 1981г. и починал малко след това, на 29 септември. Неговото наследство може да се види на Анфийлд и днес. Не само върху вратите на входа на стадиона, които носят неговото име, или в статуята му, намираща се зад трибуната „Коп“, на която е изписано: „Той направи хората щастливи“. Бил Шенкли бил катализатора, от когото Футболен клуб Ливърпул се нуждаел. Той бил бащата на „модерния“ Ливърпул и превърнал клуба, в една от най-големите сили, първо в страната, а след това и в Европа.

Вратите на Шенкли

„Вратите на Шенкли“

Статуята на Бил Шенкли в Ливърпул

Статуя на Шенкли – стадион „Анфийлд“

Източник: www.lfchistory.net

Оставете съобщение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *